915 секции за гласуване в чужбина организира МВнР на Румъния за евровота на 9 юни

Министерството на външните работи на Румъния организира 915 избирателни секции зад граница за изборите за Европейски парламент на 9 юни 2024 г. Това съобщават от ведомството в информация до медиите.
За предстоящия евровот ще има с 80 секции повече от разкритите на президентските избори през 2019 г. (835), със 167 секции повече от парламентарните избори през 2020 г. (748) и с 474 повече от изборите за Европейски парламент през 2019 г. (441).
Повечето секции ще бъдат организирани в държавите, където се намират най-големите общности на румънски граждани: Италия (150), Испания (147), Обединено кралство Великобритания (104), Германия (87), Франция и Монако (67), Република Молдова (52), САЩ (45), Белгия (24), Австрия (17), Ирландия (16), Нидерландия (16), Дания (14), Канада (12).
42,3 процента от румънците смятат, че евродепутатите, които ще представляват страната им след изборите на 9 юни, трябва да се борят за същите права като на останалите европейски граждани, показва ново проучване на социологическата агенция ИНСКОП (INSCOP), изпратено и до редакцията на БТА. 17,8 на сто са на мнение, че бъдещите румънски евродепутати трябва преди всичко да постигнат пълно присъединяване на Румъния към Шенген (включително сухопътни граници). 17,6 процента очертават като основен приоритет повече европейски средства за Румъния. Според 10,1 на сто трябва да бъдат защитени интересите на различни румънски икономически сектори. 7,7 процента смятат, че ролята на Румъния при вземането на решения на европейско ниво трябва да се увеличи. 2,3 на сто посочват друг приоритет, други 2,3 процента не знаят или не отговарят. 
26,8 процента от румънците споделят, че са добре информирани за дейността на Европейския парламент (в сравнение с 26 процента през 2014 г.). На противоположния полюс са 72,3 на сто (спрямо 69 на сто през 2014 г.). 0,9 процента не знаят или не отговарят на този въпрос.
Що се отнася до дейността на румънските евродепутати, 26,1 процента се считат за по-скоро информирани (в сравнение с 26,9 процента през 2014 г.), 73 на сто са на противоположното мнение (спрямо 68,4 на сто през 2014 г.). 0,9 процента не знаят или не отговарят на този въпрос.
“Политическата класа носи голямата отговорност да не попадне в капана на обезверения популизъм и честно да представи обективната реалност, че присъединяването към Европейския съюз е може би най-бързият източник на прогрес и повишаване на качеството на живот за румънското общество от новата ни история. От друга страна политическата класа има голямо задължение да отговори на разочарованието на населението чрез интензивно и особено компетентно насърчаване на румънските интереси в рамките на ЕС, както правят всички държави“, обяснява Ремус Щефуряк, директор на ИНСКОП.