На известния турски поет Яхия Кемал задали в чужбина един на пръв поглед прост въпрос: „Колко е населението на Турция?“
Той дал в отговор толкова голямо число, че хората около него се изненадали.
„Защо се изненадвате? Ние живеем с нашите мъртви“, обяснил той.
Кемал, чийто гроб се намира в гробището „Ашиян“, известно с невероятните си гледки към Босфора и като място за вечен покой на много поети и музиканти, предлага поглед към обичаите, свързани с градските гробища.
В Истанбул понятието „да живееш редом с мъртвите“ не е просто метафора, а е нещо поразително очевидно, когато се движите по улиците на града, предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.
Може да минете през мюсюлманско гробище на път за метрото или автобусната спирка или когато излезете от търговски център, да се окажете срещу извисяващите се надгробни плочи на гръцко православно гробище с масивни кръстове.
Истанбул е древен град с население от над 15 милиона души. Днес мегаполисът е дом на различни гробища, обслужващи мюсюлмани, християни, евреи и други общности. Много от тях датират от векове, включително гробищата, създадени по време на османското владичество, започнало в средата на XV век.
С разширяването на града през вековете, гробищата, които някога са били в покрайнините, сега се оказват в самото му сърце.
Животът и смъртта се преплитат
Културният елемент също играе ключова роля в това, обяснява Фатих Чавуш, автор, специалист по османски надгробни паметници.
„Животът и смъртта са тясно преплетени в османската епоха. Днешните гробища са в покрайнините на града. Тогава хората са погребвани в дворовете на джамиите и в гробници, дори в училищни дворове. Хората са били свидетели на смъртта“, обяснява Чавуш пред Анадолската агенция.
Разхождайки се из гробището в двора на джамията „Сюлеймание“ – една от историческите забележителности на полуострова – ще се окажете край гробниците на прочутия османски султан Сюлейман Великолепни и на съпругата му Хюрем Султан, известна още като Рокселана.
В това малко гробище, където за погребенията е необходимо специално разрешение, едно от първите неща, които ще забележите, са надгробни плочи, увенчани със шапки или тюрбани, каквито османските мъже носели, за да обозначат социалния си статус.
Чавуш обяснява, че гробовете от онова време обикновено са били маркирани с два надгробни камъка: един при главата и друг при краката на починалия. Ако върху надгробния камък се появи флорална украса, това означава гроб на жена; ако е с фес или тюрбан, това означава, че починалият е мъж; а ако надгробният камък е по-малък - дете.
Чавуш също така отбелязва, че гробището е предимно място за покой на видни фигури от времето, включително държавни служители и знатни особи.
„Според типологията на османските надгробни плочи, дори и без да знаете османотурски, често можете да познаете чий е гробът по украсата“.
Друга забележителна характеристика на мюсюлманските гробища са „водните корита", издълбани в гробовете. Те събират дъждовна вода, предлагайки спасение на ожаднели птици, котки и други преминаващи животни.
Като жест на състрадание към животните, тези водни корита съответстват на вярването на мюсюлманите, че добрите дела продължават да носят награди на починалия дори след смъртта му.
Най-голямото гръцко православно гробище в Истанбул
В християнските гробища гробовете често включват място за ваза или съд за цветя като символ на уважение, памет и почит към починалия.
Въпреки че практиката варира в различните християнски деноминации, тя обикновено се корени в желанието да се запази жива паметта на починалите и да се покаже постоянна грижа.
В гръцкото православно гробище, разположено в Шишли, един от централните квартали на Истанбул, има много флорални декорации и монументални гробници, които правят мястото да изглежда почти като музей на открито.
Разположено точно срещу известен търговски център и сгушено между арменските католически и италианските еврейски гробища, това място е най-голямото гробище за гръцката общност в Истанбул.
Подобно на много други гробища на малцинствата в онова време, то е преместено от района „Таксим“ на сегашното си място около 1865 г. поради разширяването на града и пренаселените, нехигиенични условия, вследствие на чумната епидемия в града.
В интервю за Анадолската агенция свещеникът Гедеон Варитимос, отговарящ за истанбулската църква „Света Троица“ в Пера, споделя историята зад най-впечатляващия паметник на гробището, увенчан с величествена статуя.
„Тази монументална гробница като произведение на изкуството принадлежи на Джордж Зарифи, османски грък, банкер през XIX век. Известен със своето богатство и филантропия, той е от фамилията Зарифи, една от видните фамилии в Истанбул по това време."
Варитимос добавя, че през целия си живот Зарифи поддържа силни връзки с османската династия и дори съветва султан Абдулхамид II по въпроси, свързани с личното му богатство.
Една от най-забележителните характеристики на гробището са редиците от „гробове във формата на кабини“, подобни на телефонни кабини.
Варитимос обяснява, че този дизайн символизира „малки църкви" и на времето е поръчван от богати семейства. Той обаче отбелязва, че такива сложни, скъпи гробове вече не се строят поради липсата на умели майстори.
Надгробни паметници на ладино
В еврейското гробище „Улус Ашкенази“ в Истанбул редом до плочите на иврит има надгробни плочи на различни езици.
Пред Анадолската агенция директорът на гробището Натан Силики казва, че тези различни надписи отразяват миграциита през вековете, тъй като евреите, заселили се в Истанбул, са донесли със себе си и своите езици.
От френски и руски до немски и ладино (юдео-испански език, говорен от пристигащите от Испания през османската епоха) всеки надпис е трайна почит към паметта на починалия.
Надгробният камък на Аврам Лейон, турски еврейски журналист и основател на вестник „Шалом“, е отличен пример, казва Силики.
„Тъй като Аврам Лейон пише много на ладино за вестник „Шалом“, който той основава, надгробният му камък е с надпис: „Aki esta repozando el grande jurnalisto“, което означава „Тук лежи велик журналист“, обяснява Силики.
Създадено през 1920 г., гробището първоначално е обслужвало еврейската общност ашкенази в Истанбул. Поради нарасналото търсене, по-късно са разрешени погребения и на сефарадски евреи.
Силики също подчертава специфична за Истанбул практика починалите да се погребват в ковчези, за разлика от други градове, където починалите се полагат с плащеници, подобно на мюсюлманските обичаи.
„В нашата религия погребенията във вода са строго забранени. В миналото от гробището „Хаской“, едно от първите еврейски гробища в Истанбул, се виждаше водата и главният равин по онова време заедно със съвета на настоятелите взеха решение погребения да бъдат с ковчези“.
В гробището се намира мемориална гробница в памет на жертвите от атаките през 1986 г. и 2003 г. срещу синагогите „Неве Шалом“ и „Бет Израел“ в Истанбул.
(Това е новина от деня в Турция, избрана от Анадолската агенция (АА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Турция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)