АА: „Изгубен“ османски шедьовър ще бъде продаден на търг в Лондон

Тази пролет светът на изкуството насочва погледа си към Лондон, където един от най-значимите шедьоври на ориенталско изкуство, преоткрит наскоро, ще бъде предложен на търг в аукционната къща „Сотбис“ (Sotheby’s),  предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.
На 29 април като част от дългоочаквания търг на ориенталско изкуство аукционната къща ще представи „Приготвяне на кафе“, отдавна изгубена картина на Осман Хамди Бей, вероятно най-почитаната фигура в канона на османската живопис.
Оценявана на 1-1,5 милиона паунда (около 1,3-2 милиона долара), композицията „Приготвяне на кафе“ от 1881 г. се появява отново след повече от век в частни европейски колекции, известна доскоро само от черно-бяла снимка, направена през годината на създаването от известните фотографи Паскал Себа и Поликарп Жоайе.
„Това беше много неочаквано преоткриване“, обяснява Клод Пиенинг, старши международен специалист по европейски картини в „Сотбис“.
„Към мен се обърна господин, когото познавам от много години, който ми предложи тази картина. Той я беше купил наскоро от някой друг, който я беше купил преди няколко години от семейството, европейското семейство, чието притежание тя е била почти 75 години, със сигурност от около 1930 г."
От Истанбул до Виена до Лондон
Първоначално придобита около 1910 г. от принц Садик Ядигаров, колекционер на изкуство от Грузия, картината е става притежание на сина му Арчил, а след това, около 1930 г., на частен колекционер във Виена, свързан с Арчил чрез брак, където се предава по наследство до 2008 г.
Оттогава картината се съхранява в друга австрийска частна колекция до скорошното й появяване.
Картината изобразява две млади жени, приготвящи ритуално кафе на фона на богато облицован с плочки интериор с колонада, може би въображаем харем в двореца „Топкапъ“ в Истанбул.
Обстановката е измислена, но е представена с изящно внимание към детайла, създавайки „разкошно и подобно на бижу впечатление за лукс“ – така  каталогът на „Сотбис“ описва картината.
Кафето, врата към по-широк културен диалог
Кафето, централен мотив в живота на Близкия изток, се превръща във врата към по-широк културен диалог.
„Мисля, че е чудесно, че това е централният мотив на картината. Картината показва каната за кафе със зарфовете, които са поставките за чаши. Това очевидно е типично турска - или трябва да кажа, османска - характеристика на картината", отбелязва Пиенинг.
Предметите в картината добавят слоеве от културна символика и материално богатство: покривка от кадифе с метални нишки, върху която има кана за кафе и зарфовете, мамелюкска месингова купа, китайски порцеланови вази, бродирани кърпи и рядка декоративна висулка от щраусово яйце – някога символ на османския султански двор.
Луксозните тюркоазени тонове на мамелюкските плочки са в синхрон с кавказката пътека под краката на жените, привличайки погледа към най-впечатляващата архитектурна характеристика на картината: чифт монументални мамелюкски врати, инкрустирани със слонова кост.
За Хамди Бей картината бележи връхна точка в кратък, но интензивен период на художествена продуктивност, казва Пиенинг.
„Тя а от неговият ранен период и е нарисувана в малък мащаб“, добави той. „Тя е подписана и датирана на латиница. А това предполага, че е била предназначена за европейска колекция, а не за турска."
Мост между културите
Роден в елитно османско семейство, в началото на 60-те години на XIX в. Хамди Бей е изпратен в Париж, за да учи право, но вместо това намира призванието си в живописта и археологията.
Възприемайки западна техника за изобразяване на източни теми, Хамди Бей не само отговаря на нарастващия пазар на ориенталско изкуство от XIX в., но също така използва дълбокото си разбиране на мюсюлманската култура, за да създаде нюансирани, изпълнени с уважение изображения на османския живот.
По думите на Пиенинг, „това, което ще забележите в картината, е, че е нарисувана в това, което бихме нарекли френски академичен стил... Но от една страна, картината очевидно е на турска тема и е нарисувана през очите на турски художник, което според мен е прекрасна идея, но в стил, който не е типичен за Турция. Това е стил, който Хамди Бей възприема, докато учи във Франция... Така че в този смисъл картината наистина е мост между културите.“
Хамди бей е известен с двойно наследство - като художник и като строител на държвата.
След завръщането си в Истанбул той заема дипломатически постове и ръководи множество археологически експедиции.
През 1882 г. той основава Академията за изящни изкуства в Истанбул, като става неин първи директор и допринася за формирането на ново поколение турски художници.
Стих от Корана
В картината на Хамди Бей се открива допълнителен слой на интертекстуална дълбочина чрез куфическия арабски надпис по протежение на носещата греда – това е текст от Корана, който се появява и в друга творба на художника, съхранявана в Лувъра в Абу Даби.
Този повтарящ се мотив свързва „Приготвянето на кафе“ не само с по-широкото творчество на художника, но и с неговия духовен и интелектуален мироглед.
Тъй като по-късно този месец чукчето в „Сотбис“ е готово да удари, има осезаемо очакване, че тази новопоявила се творба може да предизвика интерес извън турския пазар на изкуство, според Пиенинг.
Хамди Бей „сега е в мейнстрийма на ориенталските художници от XIX в. и творбите му са изложени в музеи по целия свят - в Америка, в Близкия изток, в Абу Даби, също и в Малайзия. Така че интерес към него има от целия свят и очаквам и към търга да има интерес от цял ​​свят“, казва Пиенинг.
(Това е новина от деня в Турция, избрана от Анадолската агенция (АА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Турция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)