В кафенето в истанбулския Музей на диалога (Dialogue Cafe) на посетителите може да се наложи да научат няколко жеста, преди да поръчат кафето си, предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.
В кафенето "Dialogue Cafe" при метростанция „Гайретепе“ работят шестима глухи баристи. Менюто на кафенето предлага кратки видеоклипове, илюстрации и други визуални елементи, за да покаже на клиентите как да изразят на жестомимичен език поръчката си за кафе.
За посетителите, които идват за първи път, преживяването може да бъде необичайно. Някои се колебаят или се притесняват, че няма да бъдат разбрани. Но с малко насоки от страна на персонала, се оказва, че поръчването не е сложно.
Кафенето отворя врати през 2016 г.
В интервю за Анадолската агенция директорът на музея Нилай Гонджагюл каза, че първоначално в кафенето са работили и служители без увреждания на слуха, но идеята за баристи с увреден слух се е появила, след като няколко служители с такова увреждане са проявили интерес да се научат да приготвят кафе.
Това, което започна с няколко служители, прерасна в екип от шестима души. Сега те сами се занимават с приготвянето на кафето, като през последното десетилетие музеят е обучил мнозина други на уменията, необходими за бариста.
Преживяването е умишлено замислено така, че да надхвърля обикновеното закупуване на напитка.
Гонджагюл сподели, че клиентите понякога допускат грешки или се притесняват, когато се опитват да общуват с жестомимичен език, но служителите им помагат. По думите ѝ някои посетители вече идват специално за да упражняват жестомимичния език, въпреки многото други кафенета в района наоколо.
За други преживяването е шанс за преодоляване на предположението, с което може би са дошли, че общуването ще бъде трудно или дори невъзможно.
Гонджагюл каза, че клиентите не се нуждаят от задълбочени познания по жестомимичен език, за да си поръчат кафе. Важно е желанието да се положат усилия, каза тя, като добави, че подобни взаимодействия могат да помогнат за преодоляване на предразсъдъците и за повишаване на осведомеността както относно глухотата, така и относно жестомимичния език.
Тя каза, че кафенето също така предоставя рядка възможност на хора извън общността на глухите да общуват с глухи хора в обичайна, ежедневна обстановка.
Ограниченото общуване между глухи и чуващи хора може да доведе до това двете общности да не се разбират добре, отбеляза Гонджагюл. Като ги събира около нещо толкова всекидневно като сутрешното кафе, заведението дава възможност на посетителите да преосмислят тези нагласи.
„Най-голямата пречка са предразсъдъците. Ние се учим, като общуваме помежду си. Ето защо това място е социална лаборатория. Няма друго подобно на него в Турция“, каза тя пред Анадолската агенция.
За 33-годишния Емре Бейюсуфоглу това взаимодействие се е превърнало в част от ежедневната му работа.
Бейюсуфоглу, първият глух бариста в кафенето, работи в музея от 10 години, а в самото заведение – от шест. Той сподели, че се радва, когато вижда как клиентите полагат усилия да направят поръчката си на жестомимичен език, и подчерта значението на този език.
(Това е новина от деня в Турция, избрана от Анадолската агенция (АА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Турция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)