АА: Музей в Кайро представя османски съкровища от Египет и Турция

В сърцето на египетската столица Кайро се издига уникална културна забележителност, съхраняваща съкровища, обхващащи векове от ислямската история, предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.
Значимостта на сградата надхвърля нейния впечатляващ архитектурен облик, тъй като тя е дом на това, което музеят определя като „най-големия в света специализиран музей за ислямско изкуство“, съхраняващ над 100 000 редки артефакта, отразяващи богатството и многообразието на ислямската цивилизация през различни периоди.
Колекциите на музея включват значима група артефакти от османската епоха в Египет и Турция, някои от които отразяват забележителен художествен обмен между Истанбул и Кайро.
Анадолската агенция посети Музея на ислямското изкуство, за да разгледа произведения от османската епоха, произхождащи от Египет и Турция, които представят различни аспекти на ислямското изкуство и майсторство.
Колекциите на музея се отличават както с мащаба, така и с разнообразието си, като обхващат ръкописи и предмети, свързани с медицината, хирургията и билколечението, както и астрономически инструменти – например астролабии, компаси и небесни глобуси.
Те включват също приложни изкуства, свързани с ежедневието – съдове от метал, стъкло и керамика, а също бижута, оръжия, изделия от дърво и слонова кост, текстил и килими.
Колекциите включват множество уникални шедьоври, които демонстрират изтънчения вкус и изключителното майсторство на мюсюлманските творци.
Според официалното описание от своето създаване музеят привлича крале и видни личности от цял ​​свят.
Османски съкровища
Сред най-забележителните артефакти е изработена от струговано дърво машрабия, датираща от османската епоха в Египет (XVI–XVII век).
Според музея дървените паравани с отвори, използвани за закриване на прозорци, се появяват още през периода на Аюбидите и по-късно се развиват във формата на машрабия.
През османския период машрабиите са придобивали формата на издадени напред балкони. Функциите им са включвали намаляване на интензивността на слънчевата светлина и влажността, като същевременно са осигурявали уединение в помещенията с изглед към вътрешни дворове или улици, възпрепятствайки видимостта отвън към вътрешността на домовете.
Музеят притежава и колекция от османски керамични плочки, датиращи от XVIII век. Плочките са изписани с множество цветове под прозрачна глазура и са украсени с флорални мотиви, разположени около михраб, от който виси джамийски светилник.
В музея е изложена и оцветена дървена камина, украсена с керамични плочки, датираща от османския период в Египет през XVII век.
Според музея камините стават широко разпространени в дворците и жилищата в Египет и Турция през османския период.
Декоративни дизайни с османски флорални мотиви често са създавани първоначално в Турция, след което са пренасяни в Египет, където местни творци са ги възпроизвеждали. Това е допринесло за сходствата между множество художествени произведения, създадени в двете страни през този период.
Колекцията включва и керамично пано, изобразяващо Голямата джамия в Мека, датиращо от османския период в Египет през XVII век.
В музея се съхраняват и два витража, вградени в гипс, датиращи от османския период в Египет (XVII и XVIII век).
Мюсюлманските майстори са известни с умението си да използват отражението на светлината за създаване на естетична атмосфера в сградите.
Сред експонатите от османския период в музея е и килим от вълна и памук, датиращ от епохата на османски Египет през XVI век. Стилът е известен като „дворцови килими“ – нетрадиционен за османската килимарска украса стил.
Централното поле на килима е украсено с преплитащи се флорални мотиви и е оградено от три бордюра, като средният е най-широк. В горния и долния край на килима има ресни.
Според музея ислямските килими са изпълнявали различни функции в зависимост от своите размери и украса.
Колекцията включва също молитвено килимче от вълна и памук, датиращо от XVIII век и свързвано с турския град Кула.
В музея са изложени страници от „Ал Адвия ал Муфрада“ („Простите лекарства“) на Ал Гафики, датиращи от османския период в Турция (XVI в.). Ал Гафики е бил лекар, живял в Андалусия през XII век.
Сред експонатите са и два стъклени пясъчни часовника, датиращи от епохата на османски Египет през XVI век.
Колекцията включва също така османски мраморен надгробен камък от Египет, датиращ от XVIII век. Той се състои от три части, като върху една от страните му са изписани текстове на калиграфския стил „сулус“, включващи мюсюлманското изповедание на вярата.
Изложени са и купи „хада“, изработени от мед и бронз, гравирани със знаци и надписи, указващи предполагаемите им лечебни свойства. Те датират от периода между XII и XVIII век и произхождат от Египет, Иран и Турция.
В музея са изложени и два молитвени килима от вълна и памук, произхождащи от османска Турция (XVIII в.) вероятно от турския град Гьордес.
Според надписите към експонатите турските градове са били известни с производството на молитвени килими, като всеки град е развивал собствен стил в дизайна на михрабите. Турция е станала известна и с друг вид килими, наречени „саф“ (saff), които се отличават с поредица от съчетаващи се михраби, предназначени за използване по време на общи молитви.
Исторически дизайн
Според Министерството на туризма и антиките на Египет идеята за събиране и излагане на ислямски артефакти в музей датира от 1880 г. Сградата е официално открита през 1903 г., по време на управлението на хедив Абас Хилми II.
Фасадата му е проектирана в архитектурния стил на мамелюците, а музеят се намира до Националната библиотека и архив.
Музеят пострада при бомбардировката на Дирекцията по сигурността в Кайро през 2014 г., преди да бъде подложен на цялостна реставрация и обновяване. Отвори отново врати през 2017 г.
Сред най-значимите му съкровища са ключ от Кааба от епохата на мамелюците и парче плат с най-стария известен надпис в куфийски стил.
(Това е новина от деня в Турция, избрана от Анадолската агенция (АА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Турция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)