АА: Турция, най-голямата страна в региона, има голяма роля, казва бившият български премиер Петков

Кирил Петков, бивш министър-председател на България, каза, че вярва, че „Турция, като най-голямата страна в региона, има голяма роля". Това предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.
Говорейки пред АА, съпредседателят на партията „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, който беше министър-председател през 2021-2022 г., подчерта усилията на Турция по коридора за пренос на зърно и за разминиране на Черно море.
„Имаме над 300 000 души в Турция, които могат да гласуват. Най-добрият начин за Турция, за българските турци в Турция и за техните роднини от другата страна на границата е България да бъде стабилна, България да бъде демократична, България да има институции и бедното население на селските райони в България с български турци да процъфтява“, каза Петков.
Той подчерта още, че за близо две години на власт са постигнали успехи в борбата с бедността и в съдебната система.
Раждаемостта в България се увеличи и 42 000 души от чужбина се върнаха в България, отбеляза още Петков и допълни, че това е благодарение на политиката, която са провели.
 
„Никога не бихме изпратили войници или човешка сила в Украйна“
Петков каза, че руско-украинската война е започнала в първите месеци на неговия премиерски мандат, в труден период, като припомни, че България е една от страните, предоставили най-голяма помощ на Украйна, изпращайки боеприпаси, дошли от Великобритания и САЩ, а също приемайки над 300 000 души, бягащи от войната.
„Толкова много българи са израсли с представата, че Русия е големият брат на България“, отбеляза Петков, като каза, че подкрепата му за Украйна по време на премиерството му е накарала хората в България да се чувстват неудобно заради традиционните връзки с Русия.
Подчертавайки, че смята, че е постъпил правилно, като е помогнал на Украйна, Петков каза: „Ако Украйна загуби, следващите сме ние. Така че мисля, че трябва да се борим за свободата на Европа. Сега за мен има червена линия, която не бих прекрачил, дори подкрепил. Никога не бихме изпратили войници или човешка сила в Украйна. Но ако можем да им помогнем с боеприпаси, ние ще се радваме да го направим“, каза още той.
 
„Моите баба и дядо също са били в трудови лагери по време на комунизма“
Относно политиката за асимилиране и концентрационните лагери срещу турци и мюсюлмани преди 1989 г. от комунистическите елити, дошли на власт през 1944 г., Петков припомни, че тогавашният български режим е сменял имената на хората и ги е депортирал от страната, отбелязвайки: „Моите баба и дядо също са били в трудови лагери по време на комунизма.”
Относно наказването на виновните Петков каза: „Когато имаме нормално работещ съд, това, което сме разбрали, е, че много правителства се смениха, станахме част от ЕС, станахме част от НАТО, но системата на прокуратурата, на съдилищата си е старата. И това е нашата борба“.
Николай Денков, който пое премиерския пост за девет месеца до март 2024 г. според споразумение между ГЕРБ и коалицията ПП-ДБ, посочи положението на турците в България и каза, че въпреки някои успешни истории, в регионите, в които турците живеят няма достатъчно инвестиции и че са се опитали да поправят това по време на управлението си.
„Официалните данни показват, че неравенството в регионите, неравенството сред хората намалява през последните няколко години, което не беше така преди", каза Денков.
За концлагерите, в които са били измъчвани противниците на системата, особено турците мюсюлмани, и концлагера Белене, където наскоро беше организирано възпоменание за жертвите, той каза: „Това, което направихме в последния парламент например, беше да подкрепим идеята да се облекчат процедурите, условията за пенсиониране на хората, пострадали от този режим. Така че това беше прието от всички водещи партии в парламента. Имахме друго такова решение преди това, за да бъдат компенсирани колкото е възможно хората, които пострадаха в онези времена.
 
Българската съдебна система не работи както трябва
Денков продължи: „За съжаление в България не можахме да се справим с проблема с тези, които действително са извършили тези деяния и не само спрямо турците, но и спрямо другите български дисиденти. И това е нещо, което не можахме да решим. Така че това е нещо, което не успяхме и не беше конкретно за вашия случай, беше общо."
Заявявайки, че съдебната система в България не работи както трябва, Денков каза, че това не е свързано само с турците.
„Конфликтната линия трябва да остане възможно най-далече от ЕС и членовете на НАТО.
За турско-българските отношения той каза: „Мога да кажа, че работихме изключително добре и работим изключително добре с Турция във всички аспекти на нашите двустранни отношения. Ще започна например с миграционните проблеми по границата. Така че имахме много добро сътрудничество. И намалихме значително потока от мигранти през сухопътната граница.“
Относно коридора за превоз на украинско зърно Денков подчерта: „Второ, ние работихме много добре с Турция, от една страна, и с Румъния, от друга страна, за да осигурим коридора. Но също и за интегрирането на нашите натовски сили в източния фланг на Черно море. Така че, ние подписахме договора за разминиране и това беше доста положително съвместно усилие. Така че всичко това вдъхва увереност, че можем да работим заедно“.
Говорейки за възможността руско-украинската война да се разпространи в Европа, Денков каза, че всички европейски политици осъзнават необходимостта от предпазливост в това отношение.
Украйна трябва да бъде подкрепена, отбеляза той и добави: „Някои от тях (политиците) казват, дайте всичко на Русия, което искат руските лидери, и войната ще спре. А аз лично не вярвам в това."
Позовавайки се на изказвания на руски политици за стремежите на Москва да се „разшири“, Денков каза: „Така че, аз наистина смятам, че трябва да бъдем силни, трябва да бъдем твърди, така че линията на конфликта да стои възможно най-далеч от Европейския съюз, от членовете на НАТО и затова трябва да подкрепим Украйна, убеден съм в това.
(Това е новина от деня в Турция, избрана от Анадолската агенция (АА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Турция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)