АА: Вечна традиция - история под чука в „сахафите“ на Истанбул

Ако тръгнете надолу по тесните улички, разклоняващи се от известния булевард „Истиклял“ в Истанбул, ще се озовете в „Топхане“, квартал по протежение на Босфора, предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.
В един от старите му безистени има причудлива антикварна книжарница, където всеки уикенд се провеждат търгове за чуждестранни и турски издания, заедно с еклектична комбинация от други предмети - плакати, компактдискове, винилови плочи и много други.
Търговете на книги са обичайна практика от десетилетия в антикварните книжарници в Истанбул, известни на турски като „сахаф". След ковид пандемията много от търговете се осъществяват онлайн и затова става все по-трудно откриването на места, където наддаването е на живо.
Според собственика на сахаф Бурак Билгич събирането на хората заедно е от съществено значение за поддържането на традиционните търгове живи.
„Това е социално пространство“, казва Билгич пред Анадолската агенция. „Хората не идват тук, за да пазаруват“, а за да се отпуснат, да говорят за книги и да общуват помежду си в приветлива обстановка.
Вековна традиция
Историята на сахафите може да бъде проследена до ранните години на Османската империя, чиято столица е Истанбул повече от 450 години. През XV век „Капалъ чаршъ“ се превръща в център за търговия, включително с книги.
Съвсем наблизо е районът „Баязит“, който отдавна е център на турската литературна култура.
Първите книжарници са създадени от учени и писари, предлагащи ръкописи и религиозни текстове във време, когато печатните книги са рядкост.
Към XVII век сахафите се превръщат в оживени центрове за търгове, където се разменят редки книги, исторически документи, а също брошури, плакати и други печатни материали.
Днес „Сахафлар Чаршъсъ“, оживен център за стари книги и редки находки в съседство с джамията „Баязит“, е ключово място, където се съхраняват литературната история и културното наследство на Турция.
Но антикварната книжарница на Билгич се намира в Топхане, процъфтяващ арт район отвъд водния път на Златния рог, който преживя бърза трансформация през последното десетилетие, съчетаваща съвременния растеж с традиционните си корени.
Лоялни клиенти, богати интереси
Билгич обяснява, че преди деня на търга книгите, донесени от продавачите, се преглеждат, за да се избере това, което ще отиде под чука.
„Книгите се избират ден по-рано. Ние проверяваме състоянието им, за да се уверим, че са четими и готови за продажба. В деня на търга изпращаме съобщения, за да информираме купувачите какво е налично“, казва той.
„Доставчикът определя първоначалната цена, но в зависимост от състоянието на книгата мога да я коригирам.“
По думите му обикновено най-много се наддава за първи издания, книги с автограф, гравирани издания или стари османски текстове.
Потенциалните купувачи, които пристигат по-рано, се събират в безистена, където разговарят на чаша турски чай и две цигари, докато чакат началото на търга.
„Без нашите редовни клиенти този бизнес нямаше да просъществува“, казва собственикът, докато подрежда столовете за тях.
Лоялните клиенти на книжарницата са от различни професии, но повечето са пенсионери, включително бивши държавни служители, учители, лекари, банкери и адвокати.
Тази група се състои от хора, които се познават от известно време, като всеки е запознат с интересите и опита на другия, което ги прави лесни за прогнозиране за какво да наддават. Сред тях има хора, които говорят няколко езика, включително османски турски, и много от тях могат да идентифицират автора и годината на книга само по корицата.
История и сувенири
Търгът започва с книги, издадени през 90-те на миналия век и началото на този век, като цените започват от скромните 10 турски лири, равняващи се на около 30 цента, в зависимост от това колко рядка е книгата и нейното състояние.
Халис Чанакчъ, учител с голям интерес към география и литература, наддава тази седмица за рядък учебник по география от 60-те години на миналия век, издание на Министерството на националното образование на Турция.
„Причината, поради която избрах тази книга, не е само заради думите и географските термини, а и защото включва снимки от онова време“, казва той, прелиствайки страниците, за да покаже снимка на планината Агръ (Арарат – бел. ред.)  в Източна Турция.
„Като се имат предвид наличните ресурси тогава, това е интересна, добре направена книга.“
Чанакчъ стана собственик и на коран от османската епоха на възраст над 100 години. Въпреки че е износена и овехтяла, той възнамерява да занесе мюсюлманската свещена книга на познат книговезец, който да я приведе в състояние, което тя „наистина заслужава“.
На търговете не само книгите примамват купувачи. Хората също са привлечени от ефимери - ежедневни предмети като билети или плакати, без дълготрайна стойност, но често с културно или историческо значение за колекционерите.
С цветна кърпа на главата и торбести панталони, допълващи спокойния му вид, Джемал Бахадър е редовен посетител на търговете за книги през последните 10 години. Той е пенсиониран банкер и прекарва времето си в колекциониране на музикални сувенири, от компактдискове до грамофонни плочи и касети, предимно турски фолк-поп, турска класическа музика и хитове от 80-те години на миналия век и по-рано.
Бахадир казва, че планира тази седмица да залага за ретро радио „Сони“, което функционира и като часовник.
„Качеството на Sony е това, което привлече вниманието ми“, обяснява той.
„Много от нас сме едновременно колекционери и продавачи. С течение на времето събираме толкова много неща, че започваме да ги продаваме или заменяме.“
За съжаление залогът на Джемал за радиото „Сони“ не беше достатъчно висок и то отива при друг купувач за 80 турски лири.
Друг дългогодишен постоянен купувач Мехмет Гюнтекин е диригент на Турския президентски хор за класическа музика.
Освен видна фигура в турската класическа музика, той е известен и с това, че съхранява композиции от османската епоха и ги представя пред чуждестранна публика.
Музиката не е единствената му страст. Гюнтекин, който смята себе си за колекционер на снимки, повече 20 години посещава търгове, за да събира книги и ефимери, свързани с историята на турската музика.
Той си спомня как историческият „Сахафлар Чаршъсъ“ в Баязит някога е бил домакин на отделни търгове за собствениците на магазини и за любителите на книги.
„Сахафлар Чаршъсъ“ имаше ръководител, наречен „сахафлар шейх“, казва той.
„Когато натрупаше цяла количка с книги, той ги сортираше по теми“, обяснява Гюнтекин, добавяйки, че след това шейхът разпределял книгите към магазините според тяхната тематична насоченост.
Търгът в сахафа на Билгич приключва, а спечелилите събират своите предмети и се сбогуват, за да се върнат следващата седмица за още ценни части от историята.
(Това е новина от деня в Турция, избрана от Анадолската агенция (АА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Турция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)