Ръководителят на секцията за изследване на римския лимес в Музея на румънския окръг Муреш Силамер Панцел съобщи за Аджерпрес, че по време на изследвания, проведени в Археологическия парк „Калугарени“, са открити редица досега неизвестни артефакти, включително римска цистерна, бронзов съд и керамични съдове с различни имена, изписани върху тях. Това предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес
„Изследванията започнаха през 2013 г. и имахме една година прекъсване, през пандемията. През 2021 г. се съсредоточихме върху отбранителните елементи в североизточния ъгъл на крепостта, а от 2022 г. се върнахме към командната сграда на крепостта. Фокусирахме се върху вътрешния двор на тази сграда. След пластовете, свързани с унищожаването на сградата, се появиха няколко интересни структури: в южната част на двора открихме кладенец, облицован с камък отвътре, който успяхме да разкопаем напълно по време на кампанията през 2025 г. В северната част на двора пък открихме много голяма яма и не разбирахме каква може да е тя. Едва миналата година успяхме да изясним функцията на тази структура, а именно, че това е цистерна, която е събирала дъждовна вода от покрива на сградата. Тя е останала отворена, така че постепенно се е запълнила с отломки и с пластове, получени от разрушаването на сградата. Успяхме да открием дървени конструкции, свързани с тази цистерна, които са много добре запазени, което е изключително рядко за римския период: да имаме греди и дъски, които са на 2000 години и са запазени“, каза Силамер Панцел пред Аджерпрес.
По думите на археолога поради високото ниво на подпочвените води в долината Нирай почти 80 сантиметра от височината на тази цистерна в Археологическия парк „Калугарени“, преименуван на „Лимес парк Калугарени“, са се запазили.
„Тя е с размери приблизително 2 на 6 метра и е пълна с археологически материал. Искаме да продължим изследванията това лято и да запазим, доколкото е възможно, тези дървени елементи, които ни дават възможност за по-точно датиране на базата на педохронологична методология, но също така ни позволяват да установим използваните видове дървета. В същото време искаме по-добре да разберем как е била осигурявана водата за армията, която е обитавала крепостта. Нямаме следи от акведукт, както биха имали големите градове или регионалните крепости, така че те е трябвало да осигуряват вода за войниците, животните и строителните дейности чрез тези цистерни. Също така е необичайно да има цистерна точно в средата на двора. Кладенци са откривани и в други крепости, също и в командната сграда, но е много интересно да има и кладенец, и цистерна, може би от различни фази, но в един и същи двор“, подчерта още Силамер Панцел.
Тази римска цистерна не е уникална в Румъния, разликата се открива в определени строителни елементи.
„Изглежда, че в Жидова, също в двора на командната кула, е открита подобна, сравнително голяма яма. Колеги от Букурещ споделиха, че може би си струва тя да се провери. В Поролисум, също на дакския лимес, имахме възможност да разкопаем много голяма цистерна, не във вътрешния двор, а точно до командната сграда. Въпреки това, тази цистерна беше изградена от камък с водонепропусклив хоросан, а подът беше покрит с римски тухли. Тя беше много по-голяма от нашата цистерна, но вероятно е имала същата функция: събирала е вода от покрива на командната сграда и след това е захранвала сградата, където е живял командирът“, обясни Панцел.
Що се отнася до кладенеца в Калугарени, който е дълбок четири метра, изследванията, проведени през 2022 г., показаха, че той има квадратна форма и е облицован с камък. Вътре в него са открити десетки сравнително добре запазени керамични съдове, някои с изписани върху тях имена на собствениците, което е рядкост.
Голямото откритие в този кладенец обаче е почти непокътната бронзова кана - първото откритие от този вид в Калугарени.
„Тези кладенци функционират като затворени структури. В даден момент престават да се използват и тогава се превръщат в капсула на времето, запазвайки всичко, което е било хвърлено или е паднало в тези структури. Така имаме много точно датиране за тези комплекси. В кладенеца беше открита бронзова кана, която е била използвана за затопляне на вода. Това отново е забележителен съд, защото в Калугарени не сме имали бронзови съдове от такова качество и особено толкова добре запазени. Съдът ще бъде изложен тази пролет в изложбата, която се подготвя в Калугарени, след завършването на инвестицията по Националния план за възстановяване и устойчивост. Работата по изложбата вече е в ход. Материали от този кладенец ще бъдат изложени. Керамичните съдове вече са реставрирани и много добре отразяват културните влияния в тази провинция, но и връзката на този обект с останалата част от Римската империя. Имаме съдове, които показват връзки с южнодунавската област и съдове, които показват връзки с региона Панония. Трябва да мислим за Калугарени като за малък космополитен център, който е бил част от огромна империя и където са пристигали хора от различни краища на империята“, отбеляза Силамер Панцел.
През 2024 г. обектът „Граници на Римската империя – Дакия“, който включва и девет забележителности в окръг Муреш – Брънковенещ, Калугарени, Саратени, Вътава, Идечу де Сус, Ибанещ, Кихеру де Жос, Еремиту и Къмпу Четъций – беше включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Това постижение се основава на многобройни изследвания, провеждани повече от десетилетие, както в рамките на Националната програма LIMES, така и в други изследователски проекти, координирани от археолози от Музея на окръг Муреш.
Крепостта в Калугарени е призната още от XVIII век, когато за първи път е описана от граф Луиджи Фердинандо Марсили (1658-1730), който е изготвил топографска карта на обекта.
В древността крепостта Калугарени, в която са били настанени помощни войски от тип кохорта, се е намирала в провинция Дакия Супериор, на източния лимесов път между крепостите Бранковенещи (на север) и Саратени (на югоизток), с поредица от наблюдателни кули, разположени между тях.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)