„12 април се отбелязва в чест на полета на Юрий Гагарин през 1961 г., първият човек, преодолял границите на планетата. Освен значение като национално постижение, този момент е всеобщ символ на зората на космическата епоха на човечеството. С тази първа стъпка човечеството напусна планетарната си люлка за първи път. Заслужава да се отбележи, че в самия ден на полета на Гагарин президентът на Съединените щати Джон Ф. Кенеди приветства съветското постижение и изрази надежда за космическо сътрудничество в интерес на човечеството. Във време на интензивно стратегическо съперничество този жест показва, че Космосът може да служи не само като поле за съревнование, но и като пространство за диалог и взаимно уважение“, каза Прунариу в прессъобщение.
Според него космическото пространство е едно от малкото пространства, в които човечеството е принудено да види себе си в истинските си пропорции.
„От космоса границите, доктрините и негодуванията, които ни разделят, не се виждат. Това, което може да се види, е само Земята – нашият единствен дом, крехък и великолепен, носещ се през необятността на вселена от деликатни баланси, от които зависи целият човешки живот“, подчерта Прунариу.
Според него, космическите полети трябва да се разглеждат не само като научно и технологично постижение, но и като преживяване на съзнанието.
„Това ни напомня, че отвъд земните конфликти има по-дълбока принадлежност: тази на нашата обща човечност. От космическа перспектива хората не са просто граждани на държави, а жители на една и съща планета, носители на една и съща съдба. Историята показва, че Космосът може да отвори пътища за сътрудничество дори когато Земята остава разделена. Изпитателният проект „Аполо-Союз“ през 1975 г., първата съветско-американска пилотирана мисия, остава ярък символ на „ръкостискане в космоса“, доказващ, че професионализмът и доверието могат да преодолеят логиката на конфронтацията. Същата идея е пренесена напред, в безпрецедентен мащаб, чрез Международната космическа станция и ще продължи в нови форми отвъд настоящия ѝ оперативен цикъл“, добави Думитру Прунариу.
В същото време, отбеляза той, хората ясно разбират, че животът не може да бъде защитен чрез пропаганда, измама или враждебност и че в Космоса техническата истина, компетентността, дисциплината и сътрудничеството се превръщат в преки условия за оцеляване.
„Като човек, имал привилегията да види Земята от Космоса, мога да кажа напълно убедено, че това преживяване коренно променя скалата на ценностите на човек. То ви учи колко единно е човечеството в истинската си съдба и колко крехка е основата на цялото ни съществуване. То ви учи също, че нашето космическо бъдеще не може да бъде изградено здраво, без да се основава на истина, професионализъм, компетентност и морална отговорност. Ето защо моето послание за 12 април е ясно: изследването на космоса трябва да остане област на сътрудничество между хората, яснотата и достойнството на цивилизацията. Може да имаме различни системи, интереси и перспективи, но когато гледаме към Космоса, трябва да помним, че преди всичко ние сме човечеството“, подчерта Прунариу.
Той изрази и надежда, че космическото призвание на човечеството ще продължи да обединява там, където политиката разделя, да осветява там, където невежеството затъмнява, и да вдъхновява там, където конфликтът деградира, защото залогът на присъствието на хората във Вселената е не само докъде могат да стигнат, но и дали ще знаят как да бъдат морално и духовно достойни за това пътуване.
„12 април не е просто отбелязване на исторически момент. Това е призив за зрялост и яснота за цялото човечество“, заключи космонавтът.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)