Палеонтолози от Букурещкия университет и Университета „Йотвьош Лоранд“ в Будапеща откриха нов вид динозавър в района на Хацег (Тара Хацегулуй) - глобалния геопарк на ЮНЕСКО, който се управлява от Букурещкия университет, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес.
Според прессъобщение от Букурещкия университет тревопасният динозавър, живял преди около 70 милиона години, е наречен Kryptohadros kallaiae и е описан в изследване, публикувано наскоро в научното списание „Джърнал ъф Систематик Палеонтолъджи“ (Journal of Systematic Palaeontology).
Анализите на изследователите показват, че Kryptohadros kallaiae е бил свързан с други динозаври, открити в Югоизточна Европа, като Telmatosaurus от Румъния и Tethyshadros от Италия. Заедно тези видове образуват отделна група хадрозавроиди, наречени Telmatosauridae, които са еволюирали в югоизточната част на европейския архипелаг през късната креда.
„Според филогенетични анализи изглежда, че хадрозавроидите, които първоначално са еволюирали в Азия, са достигнали Европа чрез няколко отделни миграционни вълни. Едно от тези събития е довело предците на криптохадрос в Югоизточна Европа. Откритието потвърждава, че фауната на европейските острови по това време е била далеч по-динамична и разнообразна, отколкото се е смятало досега“, обясни Золтан Чики-Шава, изследовател в Букурещкия университет и координатор на румънския изследователски екип.
Откритието се основава на фосили от новооткрит обект близо до село Вълиоара, в западната част на басейна Хацег. Там са открити няколко фосилни фрагмента, принадлежащи към частичен скелет на хадрозавроид. Хадрозавроидите са група тревопасни динозаври от разред Ornithischia, известни като „динозаври с птицечовка“. Фосилите произхождат от геоложки находища на формацията Денсуш-Чула, датиращи от края на периода креда.
Изследователят Габор Ботфалвай от университета „Йотвьош Лоранд“ в Будапеща обясни как мястото е било открито през 2022 г., след като изграждането на горски път разкрило слоеве от скали, съдържащи фосилни фрагменти. Последвалите изследвания показали, че това не са просто изолирани останки, а части от скелета на един и същ индивид динозавър.
„Скелетни останки, които запазват елементи от няколко части на тялото, включително от черепа и крайниците, са много редки в басейна Хацег, особено в случая с хадрозавроидите. Най-често се откриват само изолирани фосили, които в миналото автоматично са били приписвани на телматозавър (Telmatosaurus). Ето защо беше необходим внимателен анализ на материала, известен за този „исторически“ вид, за да се сравнят и интерпретират правилно новите фосили“, обясни Атила Йоши, професор в университета „Йотвьош Лоранд“ и съавтор на изследването.
Басейнът Хацег е едно от най-важните места в Европа за изучаване на динозаври от късната креда. За Глобалния геопарк на ЮНЕСКО „Хацег“, управляван от Букурещкия университет, подобни резултати са възможност изследванията, провеждани на тази територия, да се доближат до обществеността и да се подчертае как научните открития допринасят за разбирането на историята на живота на Земята.
Глобалният геопарк на ЮНЕСКО „Хацег“ обхваща целия регион Тара Хацегулуй и има статут на обект на ЮНЕСКО като част от Международната програма за геонауки и геопаркове на ЮНЕСКО, която обединява 229 територии от 50 държави, включени в Глобалната мрежа от геопаркове след процес на подбор и валидиране.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)