Румънската туристическа пътека „Виа Трансилваника“ (Via Transilvanica) може да получи финансиране от около 6 до 7 милиона евро от Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Норвежките грантове за периода 2021-2028 г. с цел правилното ѝ оборудване със съоръжения за посетители, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес, цитирайки казаното от министъра на инвестициите и европейските проекти Драгош Пъслару в интервю пред агенцията.
Според министъра общият размер на наличните грантове от ЕИП и Норвегия възлиза на 600 милиона евро, като те допълват по-голямото финансиране, предназначено за Румъния. Грантовете изискват 15% съфинансиране от страна на румънската държава.
„Радвам се, че за по-малко от два месеца успях да върна разговора в правилната посока по време на първите официални преговори с норвежкото Министерство на външните работи и че постигнахме общо съгласие по линиите за финансиране, насочени към някои много важни области за Румъния. Говорим за зелен преход, местно развитие, правосъдие и вътрешни работи, за – отново, много важна сфера – културата и не на последно място – за проекти, които попадат в областта на двустранните отношения на Министерството на външните работи и за повишаване на административния капацитет като цяло. Забележително е, че тези проекти с финансиране от Норвегия и ЕИП, като се има предвид, че говорим за 600 милиона евро, в сравнение с, да речем, 31 милиарда евро по политиката на сближаване, са предназначени да проправят пътя, да тестват, да помогнат, да допълнят другото по-мащабно финансиране“, обясни Пъслару.
Сред проектите, които ще получат финансиране чрез грантове от ЕИП и Норвегия, са „Виа Трансилваника“ и бавен туризъм в делтата на Дунав.
Според Пъслару „Виа Трансилваника“ е „от типа проекти, които свързват Румъния, създават социална тъкан, събирайки хора от над 400 административно-териториални единици около една концепция: обединяване на Румъния“.
„По протежение на маршрута има безброй предприемачи, към които се отправя покана да посрещат туристи със своята кухня или да предложат настаняване. Това е много, много добре обмислена общностна концепция, която вече привлича стотици хиляди посетители. Имаме все повече чуждестранни туристи и това е източник на гордост за румънците“, каза Пъслару.
По принцип проектът предвижда създаването на туристически пунктове като този в Тъшуляса Сочиал, които би трябвало да служат като истински образователни центрове за общностния дух, където децата могат да видят какво означава маршрут с дължина 1600 км от Путна до Дробета Турну Северин, каза Пъслару, добавяйки, че се планира изграждането на пътека в другата посока – от Сату Маре на северозапад до Добруджа на изток. „Това е много готин проект, който ни свързва помежду ни, в който намираме радостта от това да виждаме и откриваме страната по начин, свързан с природата, с общностите, с местната гастрономия“, каза министърът.
Говорейки за проекта за бавен туризъм в Делтата, Пъслару спомена, че той стъпва на идеите на покойната легенда в гребането Иван Пацайкин - посетителски центрове за бавен туризъм, без моторници или други дейности, нарушаващи околната среда, и проектирани в дух на уважение „към това изключително местообитание, което имаме в Делтата, не просто да се промъкваш сам през всички кътчета и процепи, а да се създадат маршрути, към които се добави образователна, културна и местна гастрономическа част“.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)