Лидерът на босненските сърби Милорад Додик заяви, че Република Сръбска – федеративна част от Босна и Херцеговина, населена предимно с босненски сърби, има правото да се обедини със Сърбия според същата логика, по която новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп претендира за правото на Америка върху Гренландия, предаде ХИНА.
В интервю за балканския клон на руската пропагандна телевизионна мрежа „Russia Today“ – „RT Balkan“, със седалище в Белград Додик изрази лоялност към руския президент Владимир Путин, като същевременно се възползва от възможността да повдигне въпроса за границите в Европа и отново да популяризира своята дългогодишна идея Република Сръбска да се отдели от Босна и Херцеговина, за да се обедини със Сърбия.
В интервюто Додик твърди, че съществуващите граници не са „свещени“ и се позова на това как държавите, възникнали от бивша Югославия, са били признати за независими.
„Ако американците казват, че случилото се със словенците и хърватите не е отцепване, а реалност, тогава Република Сръбска не беше ли реалност? Защо ни върнахте към тази глупост, наречена Босна и Херцеговина? Ако Гренландия и Канада са възможни, ако Източна и Западна Германия могат да се обединят, тогава защо Република Сръбска да не може да се присъедини към Сърбия?“, каза Додик и добави, че Русия също има право върху Украйна.
Според лидера на босненските сърби, ако Путин не беше нахлул в Украйна, Русия щеше да се разпадне на няколко по-малки държави, които след това щяха да бъдат превзети от мултинационални корпорации.
На 9 януари 1992 г. босненските сърби обявяват независимост с цел да се присъединят към Сърбия, което предизвиква война, отнела живота на 100 000 души, от тях 11 000 в Сараево, което бе обсадено от босненските сръбски сили в продължение на 43 месеца, припомня Ройтерс.
Според Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната, страната беше разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.