Албания през 2024 г. – година на началото на преговорите с ЕС по същество

През изминалата 2024 г. Албания отвори първия и шестия клъстер от присъединителните преговори с ЕС, а правителството на премиера Еди Рама си постави амбициозната цел да ги приключи до 2027 г. и страната да стане член на ЕС през настоящото десетилетие – до 2030 г.
Страната започна преговори с ЕС по същество на 15 октомври 2024 г. на междуправителствена конференция в Люксембург, след като в края на септември м.г. беше отделена от Република Северна Македония по пътя за присъединяване към ЕС.
Напредъкът на страната по пътя към ЕС беше оценен от албанския премиер в речта му за края на годината, но и от висши представители на ЕС, като изключителен.
Целта за присъединяване към ЕС до 2030 г. беше превърната в национален план и мото „Албания 2030“, което присъстваше както на всяко събитие на албанското правителство, така и на срещите на албанския премиер с албанската диаспора в Гърция, Италия, САЩ и Великобритания.
Годината 2030 г. се появява често като част от визията на управляващото мнозинство за различни сфери – в туризма, който процъфтява вече втора година подред, съществува план „Туристическа Албания 2030“, който включва и наличието на четири летища; в отбранителната индустрия, където страната има амбиции до 2030 г. да има военен износ с марката „Произведено в Албания“; в икономиката, културата и иновациите – с изграждането на многофункционален център за панаири, изложения, изложби на изкуство, култура, история, конференции и различни срещи.
ДИНАМИКА ВЪВ ВСИЧКИ НАПРАВЛЕНИЯ
В почти всички сфери на живота в Албания кипи усилена работа.
През изминалата година бяха пуснати в експлоатация ключови пътища, а работата по редица инфраструктурни проекти, включително по коридор 8 и преизграждането на жп линиите в страната, продължава.
На 21 ноември 2024 г. държавата се присъедини и към Единната зона за плащания в евро (SEPA), с което, считано от 1 януари 2025 г., паричните преводи на албанците от Европа към Албания или обратно, вече са без финансови разходи.
По отношение на отбраната на страната ключово беше откриването на тактическа авиобаза на НАТО на 4 март 2024 г. в Кучова, Южна Албания. Авиобазата служи за национални операции и операции от стратегическо значение на НАТО в Западните Балкани. Наред с други неща, страната се сдоби с два хеликоптера „Блек Хоук“ от САЩ и турски дронове „Байрактар“ и представи своя първи брониран автомобил.
В страната се проведе и преброяване на населението, което показа, че жителите на страната са общо 2 412 113. Това беше първото преброяване след разрушителното земетресение през 2019 г.
През изминалата година Албания не липсваха и трагедиите – албанците изгубиха най-известния си писател Исмаил Кадаре, който почина през юли месец на 88-годишна възраст. Наред с други неща, трагедия с убийството на тийнейджър от негов връстник доведе до спирането на социалната мрежа ТикТок за една година.
ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА МИГРАНТИ И СДЕЛКАТА С ИТАЛИЯ
В центъра на албанските, но и на световните медии беше откриването на изнесен център за мигранти на албанска територия, но под италианска юрисдикция.
Италия официално откри центровете за временно настаняване на мигранти, разположени в Албания, на 11 октомври. 
Две групи мигранти бяха пратени в Албания през октомври и през ноември, но италиански съдилища блокираха тази мярка и мигрантите трябваше да бъдат върнати на италианска територия. 
"ТОПЪЛ ВЯТЪР" В ОТНОШЕНИЯТА С ГЪРЦИЯ
Търканията в отношенията с Гърция намаляха, след като арестуваният за корупция представител на гръцкото малцинство в Албания Фреди Белери беше избран през юни за депутат в Европейския парламент.
Неговата кандидатура  беше издигната от управляващата гръцка консервативна партия „Нова демокрация“, след което той беше освободен от албанския затвор, където излежа присъдата си, и му беше позволено да заеме поста си.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обаче каза по отношение на Албания, че „Гърция по същество е пазителят на европейския път на Албания“, но и че „въпросите, които се отнасят до защитата на гръцкото национално малцинство (в Албания), гарантирането на имуществените права (на етническите гърци), правото им на самоопределение, не са двустранни въпроси“.
ПРОТЕСТИ НА ОПОЗИЦИЯТА
Вътрешнополитическият живот беше белязан от множество акции и протести на опозицията, която настоява за техническо правителство, свободни избори и оставка на премиера Еди Рама, когото обвинява в корупция и за обезлюдяването на страната.
Опозицията бойкотира многократно заседания в парламента чрез палене на димки, факли, огън и кукли с лицата на премиера и други, свързани с него лица, в залата или извън нея.
Други важни събития в политическия живот на Албания бяха освобождаването от домашен арест на Сали Бериша, който си възвърна лидерството в основната опозиционна Демократическа партия на Албания (PD) и ареста на неговия коалиционен партньор и председател на опозиционната „Партия на свободата“ (PL) Илир Мета.
Специализираната структура срещу корупцията и организираната престъпност на Албания (SPAK), цитирана от албанския портал „Вокс нюз“, по-рано заяви, че Мета и съпругата му „в сътрудничество един с друг, но също и с други държавни служители, са участвали в извършването на няколко криминални престъпления“.
ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ НА ФОНА НА СЪТРЕСЕНИЯ В ОПОЗИЦИЯТА
На 11 май 2025 г. в страната предстоят парламентарни избори. Албанската опозиция рискува да се изправи разделена срещу управляващото мнозинство на Социалистическата партия (PS) на Еди Рама. Като най-голяма опозиционна сила Демократическата партия на Сали Бериша все още не е подписала коалиционно споразумение със съюзниците си, начело с „Партията на свободата“, а редица малки албански партии заявиха, че няма да се обединят в един фронт със Сали Бериша.
Платформа за широка коалиция за парламентарните избори в Албания обаче беше представена от албанската дясноцентристка партия „Движение за национално развитие“ (LZHK) на Дашамир Шехи и новосформираната партия „Надясно 1912“ (Djathtas 1912) на Енкелейд Алибеай, бивш председател на консервативната Демократическа партия на Албания.
Това са и първите избори, на които албанците, които живеят извън Албания, ще могат да гласуват, като се регистрират в специално създадена за това платформа, която ще заработи от 11 януари т.г.
Вотът в чужбина беше включен в измененията и допълненията към Изборния кодекс на Албания през юли 2024 г. Така албанската диаспора и албанските граждани заедно ще имат думата за развитието на страната през следващите четири години.