През септември 2025 г. Албания стана първата страна в света, която назначи министър, създаден от изкуствен интелект – виртуалният министър Диела (Diella от албанското diell ‘слънце’ – бел. ред.), която отговаря за обществените поръчки.
Новината за виртуалния министър беше водеща в балканските и световните медии и може би е нещото, с което светът ще запомни Албания през отиващата си година. Диела имаше своя фейсбук страница (която към момента не работи – бел. ред.) и дори отправи реч пред депутатите в албанския парламент, за да се представи.
Иновативният министър обаче предизвика противоречиви реакции. Опозицията в страната отправи обвинения към управляващата Социалистическа партия (СП/PS) на Албания, че Диела е противоконституционна, а в интернет се появи шеговита информация, че Диела е била арестувана за корупция, придружена от „снимка“ от ареста ѝ, на която се вижда как служители на реда изнасят монитор с нейния образ.
Албанският премиер и лидер на СП заяви в края на октомври, че Диела е „бременна“ и се очаква скоро да „роди“ 83 деца, които да помагат на всеки един от депутатите от управляващата партия в парламента, с което отново привлече медийното внимание.
Но освен появата на Диела, която стана световно разпознаваема „личност“ и е част от кабинета „Рама 4“ след убедителната победа на социалистите на редовните парламентарни избори в страната на 11 май 2025 г., в Албания се случиха редица събития.
ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ
Страната напредна в европейската си интеграция, като отвори последния клъстер от преговорите за членство в ЕС на седмата междуправителствена конференция Албания – ЕС в Брюксел на 17 ноември 2025 г. Албанското правителство си поставя за цел да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2027 г., а страната да се присъедини към блока до 2030 г.
По време на посещението в Тирана през октомври председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че от 2026 г. роуминг тарифите между Албания и ЕС ще отпаднат напълно.
Албания също така беше интегрирана в Единната зона за плащания в евро (SEPA) от 7 октомври 2025 г.
ВРЕМЕННА ЗАБРАНА НА ТИКТОК И НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ТРОТИНЕТКИ
На 13 март 2025 г. Албания спря временно достъпа до платформата ТикТок за една година, след като тийнейджър намушка до смърт друг младеж при кавга, за която се твърди, че е започнала в ТикТок.
Министърът на образованието на балканската страна Огерта Манастирлиу каза, че министерството е в контакт със социалната мрежа относно инсталирането на филтри за родителски контрол и включването на албанския език в приложението. Властите са провели 1300 срещи с около 65 000 родители, които „препоръчаха и бяха в подкрепа на спирането или ограничаването на платформата“, каза министърът.
Значителният ръст на регистрираните инциденти с електрически тротинетки доведе и до тяхната временна забрана в средата на октомври.
Албанският вътрешен министър Албана Кочиу тогава заяви, че решението е временна мярка, която цели гарантирането на обществената сигурност и безопасността по пътищата. Тя поясни, че предстои изготвяне на правилник за движението на електрическите тротинетки, след което те ще бъдат единствено за лично ползване, а не за комерсиални цели, като например отдаването им под наем, както е било досега.
ОБВИНЕНИЯ, АРЕСТИ И ПРОТЕСТИ
Политическото напрежение в Албания ескалира в последните месеци на 2025 г. след твърдения за корупция, отправени срещу албанския вицепремиер и министър на инфраструктурата и енергетиката Белинда Балуку.
Тя, заедно с няколко официални представители и няколко компании, е обвинявана, че е използвала държавни средства за фаворизиране на компании в големи инфраструктурни проекти. По време на изслушване в парламента миналия месец Балуку определи обвиненията като инсинуации и очерняне и заяви, че сътрудничи на съдебните власти.
Към момента албанската Специализирана структура срещу корупцията и организираната престъпност (СПАК/SPAK) иска снемане на имунитета на Балуку и ареста ѝ, но не е ясно кога парламентът на страната, в който управляващата партия на албанския премиер Еди Рама има мнозинство, ще гласува по това искане.
Сали Бериша, лидерът на най-голямата опозиционна партия в Албания – Демократическата партия (ДП/PD) – призова за активизиране на гражданите през януари и засилване на демонстрациите срещу правителството на албанския премиер Еди Рама, което в момента управлява страната.
Това обаче не бяха единствените обвинения за корупция по високите етажи на властта. През тази година бившият албански президент Илир Мета, който е в ареста, беше официално обвинен в корупция и пране на пари. Също така срещу бившия президент и премиер Сали Бериша, който е на свобода, но с мярка „подписка“, беше започнато дело за корупция.
Началото на годината беше белязано от арест на висше длъжностно лице. Кметът на Тирана Ерион Велиай, който е от редиците на управляващата в Албания Социалистическа партия (СП/PS), беше арестуван на 10 февруари в сградата на общината в Тирана по обвинения в корупция и пране на пари и му беше определена мярката за неотклонение „задържане под стража“. Той е обвинен в девет случая на пасивна корупция, както и в пране на пари, недеклариране на имущество, злоупотреба с власт и внасяне на незаконни предмети в затвора.
Велиай беше отстранен от длъжност с правителствено решение и по-късно върнат на поста кмет на Тирана от Конституционния съд на Албания, но продължава да бъде в ареста в очакване на съдебен процес. Вчера албанският премиер Еди Рама призова правосъдните институции да позволят на Велиай да се върне на работа, като заяви, че албанската столица вече близо година е без кмет и без възможност за провеждане на предсрочен местен вот след решението на Конституционния съд.
ТИРАНА
Тирана беше в центъра на събитията не само около ареста на Велиай. Тя стана едно от местата, където се проведоха протести в подкрепа на лидерите на разформированата Армия за освобождение на Косово (АОК) Хашим Тачи, Кадри Весели, Реджеп Селими и Якуп Красничи, които са подсъдими в Хага.
Недоволството от дълго продължилото задържане на четиримата бивши командири от АОК в Специалния съд за Косово в Хага прерасна в протести, като мирни манифестации в тяхна подкрепа и с искане за освобождаването им се проведоха в Прищина, Хага, Тирана, Страсбург и Скопие.
Албански длъжностни лица неведнъж изразиха подкрепа за Тачи, Весели, Селими и Красничи с искания за справедлив процес.
Четиримата бивши командири на АОК бяха задържани в ареста в Хага на 4 и 5 ноември 2020 г. след потвърждаването на обвинителния акт срещу тях за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на войната в Косово през 1998-1999 г. Тачи, Весели, Селими и Красничи се обявиха за невинни и отрекоха всички обвинения. Делото срещу тях започна в Специалния съд за Косово в Хага на 3 април 2023 г. и беше планирано да приключи през декември 2025 г.
Тирана също така бе домакин на някои важни срещи като срещата на върха, свързана с Плана за растеж на ЕС за Западните Балкани; срещата на върха на инициативата „Бърдо-Бриони“, Шестата среща на върха на Европейската политическа общност (ЕПО) и други.
Една от основните акции на албанското правителство тази година, която не обхвана единствено Тирана, а и цялата страна, беше тази по разчистването на публични пространства за гражданите. От юли до края на октомври т.г. в рамките на акцията бяха премахнати над 11 хиляди незаконни постройки.
Инициативата, която носи името „Възраждане 2.0“, бе обявена от албанските власти през юли в отговор на разразил се скандал с незаконно строителство в туристическото село Тет в Северна Албания, който предизвика гнева на албанския премиер Еди Рама. Заради случката албанският премиер поиска уволнението на всички 340 кметски наместници в страната заради лошото им управление на местно ниво.
ВЪНШНА ПОЛИТИКА
В областта на външната политика, наред с други неща, Албания и Италия проведоха първото си междуправителствено заседание в Рим. Там двете правителства подписаха 15 споразумения за укрепване на стратегическото партньорство.
Страната затопли и отношенията си със съседката си Гърция, след като от 2023 г. насам между Атина и Тирана имаше напрежение. То беше породено от ареста на представителя на гръцкото малцинство в Албания Фреди Белери за корупция, като Белери беше избран през юни 2024 г. за депутат в Европейския парламент.
ОТБРАНА
Сред ключовите събития в сферата на отбраната беше подписаната от Косово, Албания и Хърватия на 18 март в Тирана декларация, чрез която страните се ангажират да засилят сътрудничеството си в областта на отбраната и сигурността. Трите държави обещаха да повишат оперативната съвместимост между своите въоръжени сили чрез образование, обучение и съвместни учения, както и да се ангажират с борбата с хибридните заплахи и да координират политиките си за евроатлантическа интеграция.
Правителствената стратегия за следващите четири години предвижда Албания да се превърне в регионален център на отбранителната индустрия, а местното производство да започне догодина.
Също така през април 2025 г. албанското дружество за производство и търговия с оръжия "КАЙО" (KAYO) и италианската корабостроителна компания "Финкантиери" (Fincantieri) подписаха споразумение за сътрудничество, с което поставиха началото на съвместна дейност във военноморската индустрия. Според информация на "Шчиптаря" споразумението включва производство на кораби в Албания както за нуждите на албанския флот, така и за износ за в бъдеще.
ПОЧИНАЛИ ЛИЧНОСТИ И ИЗБОР НА НОВ ГЛАВА НА АЛБАНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Тази година починаха бившият премиер на Албания Фатос Нано и архиепископът на Тирана, Дуръс и цяла Албания Анастасий (Анастас Янулатос). Албанският архиепископ почина в края на януари в Атина на 95-годишна възраст след дълго боледуване и беше наследен от архиепископ Йоан (Йоан Пелюши), интронизиран през март.
ПЕРСПЕКТИВИ
На фона на тези и редица други събития в страната, Албания продължава да бъде туристическа дестинация, към която има нарастващ интерес. В тази връзка, но и като част от ангажиментите си в НАТО и стремежите си за присъединяване към ЕС, страната също така продължава изграждането на ключови инфраструктурни проекти – жп линии, военноморски бази и летища.