Албанската бира е на изчезване заради висок акциз и увеличаване на дела на вносната бира

Вносните бири продължават да заемат все по-голямо място на албанския пазар, докато търсенето на местна бира остава ограничено и през летните месеци, съобщава албанското икономическо списание „Монитор“.
За първите седем месеца на 2024 г. вносната бира на албанския пазар заема дял от 60 процента, докато през 2016 г. делът ѝ е бил 42 процента, според данни на албанските митници.
Около 40 процента от търсенето на бира се покрива от албанското производство, като ситуацията е била подобна и преди година, отбелязва „Монитор“.
Увеличаването на дела на вносната бира е повлияно от загубата на конкурентоспособност на местната бира, според местните производители. 
Адриан Костачи, ръководител на пивоварните "Корча" (Korça) и "Тирана" (Tirana), каза за "Монитор", че с увеличението на акциза продажните цени на местното производство са почти същите като цените на вносните бири.
Според него с тези продажни цени производителите не могат да покрият разходите си, тъй като поскъпването автоматично би намалило консумацията. Той твърди, че това води местното албанско производство до пълен колапс.
Артан Строка, главен изпълнителен директор на компанията T.E.A и бирата "Каон" (Kaon), която се произвежда в Албания от 1996 г., каза на свой ред пред "Монитор", че местните производители не могат да оцелеят в условия, при които 60 процента от продаваната бира е вносна.
Строка каза, че докато производителите успяват да оцеляват през летните месеци, през зимния период няма продажби и те ще се сблъскат с трудности със задържането на служителите си.
Други производители потвърдиха, че бирената индустрия изпитва затруднения и местното производство бива заменено от по-евтини италиански бири като „Перони“ (Peroni) или дори косовската „Пея“ (Peja).
Те поискаха намеса от страна на албанското правителство, като призоваха за провеждане на обсъждания и конкретен анализ на ситуацията с местните пивоварни.
Преди фискалните промени производството в страната беше таксувано с 360 албански леки (малко над 7 лв. – бел. ред.) на хектолитър за производители под 200 000 хектолитра, докато за производство над това ниво акцизът беше 710 албански леки (близо 14 лв. – бел. ред.). След промените в закона за акцизите от 1 януари 2023 г. данъкът беше унифициран на 710 албански леки за производители под и над 200 000 хектолитра – както местни, така и чуждестранни.
Новият закон беше обжалван в Конституционния съд, където Асоциацията на производителите и търговците на алкохолни напитки поиска частична отмяна на закона за акцизите в частта, която предвижда унифициране на акциза за малцова бира за всички производители, независимо от размера на годишното производство.
След разглеждане на делото обаче Конституционният съд на 16 юли 2024 г. реши през юли 2024 г. да остави в сила новия закон. Съдът прецени, че по време на процеса не е доказано, че законовите промени са засегнали същността на свободата на икономическата дейност или са я изложили на риск до степен, в която съществуването ѝ се поставя под въпрос, отбелязва „Монитор“.