Албанският парламент одобри днес със 96 гласа „за“ и нито един „против“ и „въздържал се“ проектодекларация „За засилване на сътрудничеството с Република Гърция и премахване на Закона за войната“, предаде АТА.
През 1940 г. Гърция обяви с кралски декрет Италия, а заедно с нея и окупираната от нея Албания, за неприятелска страна, припомня информационният портал „Шчиптаря“. Вследствие на това от 1940 г. до днес е в сила т. нар. Закон за войната, който предполага, че Албания и Гърция все още са във война, докато въпросът между Гърция и Италия е уреден през 1947 г. с мирен договор, припомнят албанските медии.
Проектодекларацията призовава Министерския съвет на Албания да положи усилия, заедно с гръцкото правителство, за отмяната на Закона за войната от страна на Гърция и юридическите последици, произтичащи от този закон, отбелязва АТА.
Предложената от Партията за справедливост, интеграция и единство (PDIU) проектодекларация беше подкрепена от управляващата Социалистическа партия на Албания и основната опозиционна партия в страната – Демократическата партия на Албания, пише Евронюз Албания.
В текста на проектодекларацията се посочва, че Законът за войната от 1940 г. „все още остава в сила и продължава да създава някои негативни ефекти, появяващи се когато държавите са във война“ и „не е в съответствие с действителността на двустранните отношения между Албания и Гърция“.
Лидерът на Партията за справедливост, интеграция и единство Шпътѝм Идрѝзи представи проектодекларацията пред албанския парламент, като определи Закона за войната като абсурд, който е обида за албанското национално достойнство.
Идризи подчерта, че Албания и Гърция са страни членки на НАТО и са подписали договор за приятелство, сътрудничество и добросъседство, а от друга страна Законът за войната означава, че те все още са във война. „Въпросният закон е абсурд“, заяви Идризи, цитиран от Евронюз Албания.
Въпросът за премахването на Закона за войната беше повдигнат от албанския премиер Еди Рама по време на срещата му с албанската диаспора в Гърция, която се проведе в Атина на 12 май тази година.
„Как е възможно между две страни, които са подписали договор за приятелство, които от 15 години са заедно в НАТО, да не бъде отменено военното положение, заедно с последиците от един закон за войната отпреди 84 години?“, каза Рама на срещата си с албанската диаспора в Атина.
Албанският премиер допълни, че в последните години той и албанското правителство се опитват да премахнат „тази абсурдност от масата“ на отношенията между Албания и Гърция, както и всички оставащи отворени въпроси между двете страни.
Законът за войната засяга и имуществото на чамите (албанци християни и мюсюлмани от областта Чамърия в историко-географската област Епир по границата между Албания и Гърция – бел. ред.), отбелязва „Шчиптаря“.
В тази връзка по време на речта си в Атина Рама заяви, че Законът за войната „от 10 ноември 1940 г. определя какво се случва с имуществото и гражданите на страните, които са във война“.
Албанският премиер сравни натиска и насилието, упражнени върху емигриралите в Гърция в началото на 90-те години албанци, с прогонването на чамите от земите им (от западната част на Епир през 1944-1945 г – бел. ред.), отбелязва „Шчиптаря“. Рама обаче не ги назова изрично, а ги нарече „нашите предшественици, насилствено изселени от домовете им в северната част на Гърция“.
Въпросът за чамите предизвика напрежение между Атина и Тирана в последните дни, когато президентът на Албания Байрам Бегай положи венец на мемориал за чамите в албанския град Кониспол, на няколко километра от гръцката граница.
Според позицията на Партията за справедливост, интеграция и единство, която беше и организатор на събитието, Бегай е положил венеца в памет на 2900 души, загинали в резултат на „гръцкия геноцид и етническото прочистване на албанците от Чамърия“.
Атина твърди, че чамите са били сътрудници на нацистите и нямат основателни претенции, отбелязва гръцкият вестник „Катимерини“.
Полагането на венец от президента на Албания на паметник, който представя фалшиви обвинения и предполага териториални претенции към Гърция, е "действие, напомнящо за неприемливи национализми от минали епохи“, заявиха гръцки дипломатически източници, цитирани от „Катимерини“.
„Този акт, който е несъвместим с историческата истина, подкопава развитието на добросъседските отношения между нашите страни“, допълват същите източници.