Александър Николоски: С България трябва да разговаряме дали проектът за ж.п. Коридор 8 е най-добрият вариант

Правителството на Република Северна Македония ще поиска от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Eвропейската инвестиционна банка (ЕИБ) част от средствата за изграждане на ж.п. линия до границата с България, част от Коридор 8, да бъдат пренасочени към изграждането на ж.п. Коридор 10 и рехабилитацията на съществуващата линия, потвърди днес вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията на Република Северна Македония Александър Николоски. 
„Трябва да седнем сериозно с България, да видим дали това е най-добрият проект, дали могат да го изпълнят от своя страна и дали има алтернативни, по-евтини решения, които да изградим заедно, с които ще се реализира проект, който е устойчив и не е толкова скъп”, посочи Николоски по време на инспекцията на строителството на пътя Ранковце-Крива Паланка. 
Николоски уточни, че железопътна линия между Скопие и Куманово вече е изградена, участъкът от Куманово до Беляковце се строи и е пред завършване, макар и бавно се строи и линията от Беляковце до Крива Паланка, от която по думите му са завършени едва 15 процента; под въпрос обаче е третата част на ж.п. линията от Крива паланка до границата с България.
„Този проект има няколко недостатъка. Първо минава през Крива паланка и трябва да се съборят 20 къщи, това са 20 семейства, чиито животи трябва да бъдат унищожени. Второ, минава през планина и влаковете няма да могат да се движат с повече от 60 километра в час... и  трето - завършва с тунел, който не води до никъде от другата страна, защото можем да го изградим само до наша територия, а българите нямат проект”, заяви Николоски. 
Той уточни, че от българска страна „има железопътна линия до Гюешево, но няма железопътна линия до границата”. 
„Ще строят ли българите и кога ще строят е въпрос, на който все още нямаме отговор. На следващо място, този проект предвижда изграждането на 22 тунела само на 24 километра железопътна линия, което е нереалистично, няма изпълнител в Европа, който да може да построи 22 тунела за период от четири години. Няма такава компания и затова сериозни фирми не кандидатстват”, каза Николоски, според когото прогнозната стойност на последния участък от ж.п. Коридор 8 е общо 560 милиона евро, от които 350 милиона евро са заеми, а изграждането му ще бъде „най-скъпата железница в Европа”.
На територията на Северна Македония за източната част от ж.п. линията от Коридор 8, която трябва да свърже Северна Македония с България, е осигурено финансиране от предприсъединителен грант от ЕС „Финансова рамка за Западни Балкани“ и два заема от ЕБВР и ЕИБ.
Общата дължина на източния край на железопътния Коридор 8 е 88,2 километра, от които 34 километра, т.е. участъкът Беляковце - Крива Паланка, се изгражда с финансова помощ от ЕС, предоставена чрез Инвестиционната рамка за Западните Балкани, с грант от 75 милиона евро, допълнен от национални средства. 
Проектът не присъства в програмата на новото правителство на Северна Македония, но присъства в доклада на държавната одитна институция, в който се казва, че планирането и подготовката на третата фаза „отнема твърде много време и съществува висок риск от загуба на безвъзмездни средства по ИПП в размер на 60,765 милиона евро и бъдещи фискални последици поради необходимостта от осигуряване на допълнителни средства от държавния бюджет”.
Транснационалната транспортна ос Изток-Запад (Коридор 8) се простира от пристанище Бари в Италия до пристанищата Варна и Бургас в България. Централната част на този 315-километров паневропейски коридор минава през Северна Македония - Кичево, Скопие, Куманово, Беляковце и Крива Паланка. Липсват обаче връзки в западния край (от Кичево до границата с Албания) и в източния край (от Куманово до границата с България).
Официалният старт на строителните работи по железопътната част на Коридор 8 на територията на Северна Македония в участъка Куманово-Беляковце-Крива Паланка бе даден през октомври 2022 г., край Куманово с участието на тогавашните премиери на България и на Република Северна Македония Гълъб Донев и Димитър Ковачевски.