„Милорад Додик твърди, че е „готов за Европейския съюз“, но неговата „прегръдка“ с (руския президент) Владимир Путин и бруталната руска инвазия в Украйна, неговата антидейтънска реторика и действия, както и атаките срещу институциите на държавно ниво, необходими за насочването на Босна и Херцеговина в евроатлантическата интеграция, противоречат на това твърдение“, посочи посолството.
След междуетническата война в Босна 1992-1995 година съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение страната бе разделена на две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани - бошняци и босненски хървати. Дейтънското мирно споразумение дава широки правомощия на върховния представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит, чийто авторитет Република Сръбска отказва да признае.
Регионалната телевизия Ен 1 припомня, че изявлението на американското посолство в Сараево идва на фона на срещата на Додик с лидера на сръбската парламентарна партия „Ние сме гласът на народа“ Бранимир Несторович вчера. Двамата заявиха пред журналисти, че подкрепят отделянето на Република Сръбска от състава на Босна и обявяването на независимостта ѝ, както и идеята за „Велика Сърбия“, в която да живеят всички етнически сърби.
„Вместо да се включи искрено в преговорите с коалиционните си партньори на власт, господин Додик продължава да практикува политика на блокада и изнудване, докато обвинява другите за липсата на напредък“, подчерта посолството.
Допълва се, че Додик не засвидетелства истинска ангажираност с евроинтеграцията на Босна, а неговата „деструктивна политика“ е основното препятствие пред европейското бъдеще на страната.
„Той иска да избяга от отговорност за постъпките си в момента, но ако Босна не направи още една стъпка напред през март, то тогава е ясно чия ще бъде вината: на господин Додик“, заключва се в изявлението на американското посолство.
Босна и Херцеговина получи статут на страна кандидат за членство в ЕС преди една година, а в края на 2023 г. получи условна „зелена светлина“ за започване на преговори, когато бъде постигнато необходимото равнище на съответствие с критериите за членство. Европейската комисия ще трябва да информира за това Европейския съвет до март 2024 г. За да може да преговаря, страната трябва да приеме закони за реформи в началото на следващата година, които ще укрепят борбата ѝ с корупцията, ще изградят правна сигурност и ще предоставят аргументи, че страната постига напредък по прилагане на 14 ключови приоритета.