АНА-МПА: Адмирал Джузепе Каво Драгоне: Гърция вече се превръща в един от стратегическите логистични центрове на НАТО

В навечерието на срещата на върха на НАТО в Анкара председателят на Военния комитет на НАТО (CMC) – най-висшия военен орган на Алианса – Джузепе Каво Драгоне заяви в интервю за АНА-МПА с Мария Арони, че НАТО е изправена пред ключови военни предизвикателства в момент на безпрецедентни промени в глобалната среда на сигурност, съобщи за БТА гръцката новинарска агенция.
Той подчерта ролята на Гърция в колективната отбрана, като отбеляза, че страната е сред първите държави членки, които вече изпълняват новата цел на НАТО за разходи за отбрана в размер на 5% от БВП.
Каво Драгоне също така заяви, че Гърция се превръща в един от „стратегическите центрове“ на Алианса за логистична подкрепа, на фона на усилията за укрепване на оперативната готовност на НАТО и поддържане на военната ѝ позиция във всички държави членки. 
Следва пълният текст на интервюто:
Въпрос 1. Срещата на върха в Анкара се провежда в момент на сериозни геополитически и военни предизвикателства за Алианса. Предвид продължаващата война в Украйна, напрежението в Близкия изток и нарастващата глобална несигурност, какви според Вас са основните военни приоритети на срещата на върха? От Ваша гледна точка като председател на Военния комитет на НАТО, какви резултати бихте счели за съществени за укрепването на възпиращата сила и отбраната на НАТО?
Отговор: Без съмнение тази среща на върха се провежда в труден момент. Войната в Украйна продължава, Близкият изток остава нестабилен, включително и поради неотдавнашния конфликт, в който е въвлечен Иран, а общата ситуация с безопасността е по-малко предсказуема, отколкото преди. За НАТО, но и за 32-мата началници на отбраната, които представлявам, трите военни приоритета са ясни.
Първо, трябва да потвърдим как ангажиментът от Хага за 5% превръща обещанията в реални способности: не документи, не декларации, а запаси от боеприпаси, противовъздушна отбрана, логистика. Това са основните елементи, които ни позволяват да воюваме и да поддържаме бойните действия във времето. Второ, оперативната съвместимост, а това означава отбранителна промишленост, която доставя в необходимия мащаб и с необходимата бързина всички онези стандартизирани военни средства, от които се нуждаем за надеждно възпиране. Ако тридесет и две държави инвестират повече средства, но тяхното оборудване и сили не могат да действат съвместно, тези усилия не се превръщат в реална сила. Трето, Украйна. Нашата военна подкрепа трябва да продължи без прекъсване, защото една силна Украйна допринася пряко за сигурността на целия Алианс.
Успехът на срещата на върха в Анкара означава, че съюзниците ще си тръгнат с конкретни резултати, които надхвърлят политическите декларации. Сдържането се гради със стомана, хора и бойна готовност.
Въпрос 2. Гърция отдавна е сред страните с най-високи разходи за отбрана в НАТО и е сред първите съюзници, които изпълниха новата цел на Алианса за разходите. От военна гледна точка какво означава това за НАТО? Как способностите на Гърция и бъдещите ѝ инвестиции в отбраната допринасят за колективната отбрана на НАТО, особено по югоизточния ѝ фланг?
Отговор: Гърция от много години инвестира сериозно в отбраната. Географското ѝ положение не позволява друг подход. Действително, Гърция е сред първите съюзници, които изпълниха новата цел на НАТО за разходите за отбрана. Това не е просто похвала, а признание за дългогодишните и последователни инвестиции на Гърция в отбраната си.
От военна гледна точка тези инвестиции осигуряват на Алианса реални способности в един важен регион: въздушна мощ, военноморско присъствие в Източното Средиземноморие и сили, които са действително оперативни, а не само добре финансирани на хартия. Географското положение на Гърция, на кръстопътя на региони, белязани от нестабилност – Източното Средиземноморие, Близкия изток и Северна Африка – ѝ придава особено стратегическо значение за Алианса. Един силен и оперативно способен съюзник в този регион укрепва цялостното възпиращо въздействие и отбраната на НАТО.Тъй като инвестициите на Гърция в отбраната продължават да нарастват, бихме искали да видим по-нататъшен напредък в областта на интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана, модернизацията на военноморските сили и по-тясното оперативно сътрудничество със съседните съюзници. По този начин националните инвестиции се превръщат в колективно възпиращо средство.
Въпрос 3. Освен инвестициите в отбраната, Гърция придобива все по-голямо значение и за военната мобилност и логистиката на НАТО. Каква роля виждате за Гърция в по-широката логистична мрежа на Алианса? 
Отговор: На тази тема не се обръща достатъчно внимание, но тя е изключително актуална. Съвременното възпиране зависи не само от самолети, кораби и бригади, но и от способността за бързо преместване на гориво, боеприпаси и войски, когато това е необходимо. Гърция има значителни предимства в това отношение: пристанища, пътни и железопътни връзки, както и пряк достъп от Средиземно море към Балканите и региона на Черно море.
Смятам, че Гърция вече се превръща в един от стратегическите логистични центрове на Алианса и това развитие трябва да продължи.
По-разнообразната и устойчива логистична мрежа вече е от съществено значение, а не просто полезна, за способността ни да подсилваме и поддържаме нашите сили.
Въпрос 4. Изглежда, че Съединените щати преоценяват стратегическите си приоритети, като в същото време остават напълно ангажирани с НАТО и европейската сигурност. От военна гледна точка, как тази променяща се позиция на САЩ влияе върху планирането и приоритетите на НАТО? Налага ли това на Алианса да адаптира разположението на силите си, оперативното си планиране или регионалния си фокус?
Отговор: Бих отхвърлил идеята, че Съединените щати се отдръпват. Това, което виждаме, е, че Съединените щати остават напълно ангажирани с член 5 и с този Алианс, като същевременно се справят с отговорности, които са с истински глобален обхват. Това е естествена реалност за всяка голяма сила, а не нещо ново.
В същото време трябва да бъдем реалисти: последните промени в разположението на силите на САЩ са реални. Настъпиха промени като преразполагането на бронирана бригада от Европа и преразглеждане на присъствието на войски. Въпреки това, както ясно заяви нашият Върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR): тези промени не засягат изпълнимостта на нашите регионални планове. А нашите отбранителни планове остават валидни и надеждни.
Ясно е какво означава това за нашето планиране: европейските съюзници и Канада трябва да поемат по-голям и по-справедлив дял от колективното възпиране, и точно това е целта на ангажимента от Хага: изграждане на истински способности, вместо да разчитаме безкрайно на американските средства за подкрепа. И това не намалява нивото на амбициите на НАТО. Става дума за по-балансирано разпределение на отговорността, което в крайна сметка укрепва устойчивостта на Алианса. Сега нашата работа се фокусира върху преодоляването на конкретни пропуски като стратегическите средства, противовъздушната отбрана и логистиката, където Европа традиционно разчиташе на Съединените щати. Това е здравословно и необходимо развитие. Алианс, в който всеки член допринася с реални способности, е по-силен Алианс.
Въпрос 5. Войната в Украйна показа колко бързо се променя характерът на военните действия. От дронове и автономни системи до изкуствен интелект, кибервъзможности и космическо пространство – новите технологии преобразуват бойното поле. Организирана ли е НАТО така, че да се адаптира към тези технологични промени, или Алиансът ще се нуждае от нови структури, по-бързи процеси на вземане на решения и може би еволюция в стратегическото си мислене?
Отговор: Украйна ни научи на много неща в тези наистина трудни времена. Видяхме как характерът на войната се променя бързо: евтини дронове, които побеждават скъпи системи; насочване на ударите с помощта на изкуствен интелект; киберпространството и космосът, които се превърнаха в спорни области още от първия ден на конфликта, да не говорим за сътресенията в когнитивното и информационното измерение.
Така че въпросът дали НАТО може да поддържа темпото не е теоретичен. Той е неотложен. И ще бъда съвсем откровен: нашите традиционни структури бяха създадени за по-бавна среда – или, да речем, за мирни условия – характеризиращи се с дълги цикли на възлагане на поръчки и внимателни консултации. Тези навици все още имат стойност, но не трябва да ни излагат на риск! Нуждаем се от по-бързо вземане на решения, по-бързо предоставяне на нови технологии на командирите и доктрина, която се развива със скоростта на бойното поле.
Това е свързано с една концепция, която често използвам: НАТО трябва да стане „антикрехка“ – не само устойчива, но и способна да излезе по-силна от сътресенията, а не просто да ги преживее. Постигаме реален напредък в областта на иновациите, споделянето на данни, както и по отношение на способностите за използване на дронове и противодействие на дронове. Но няма да твърдя, че в момента се движим толкова бързо, колкото изисква заплахата. Това е честният отговор и именно затова (срещата в) Анкара е наистина важна.
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)