АНА-МПА: Борба с дезинформацията и напредък в проверката на фактите на събитието на АНА-МПА и германското посолство в рамките на Солунския панаир

Атинско-македонската информационна агенция (АНА-МПА) и посолството на Федерална република Германия в Атина, в контекста на 88-ия Международен панаир в Солун (TIF), където Германия е почетната страна, организираха в четвъртък събитие за журналистиката и дезинформацията.
В дискусията участваха генералният директор на Атинско-македонската информационна агенция Емилиос Пердикарис, главният редактор на „Дойче Веле“ Мануела Каспер-Кларидж и професорът в катедрата по журналистика и масмедийни комуникации в Аристотеловия университет в Солун Никос Панайоту. Дискусията беше модерирана от главния редактор на АНА-МПА за Северна Гърция София Пападопулу.
Сред обсъжданите теми бяха постоянното обучение на журналисти и граждани за разпознаване на фалшиви новини, както и отговорността на журналистическите организации да интегрират инструменти за проверка на фактите в процесите на производство на новини, включително използването на изкуствен интелект.
Участниците подчертаха, че дезинформацията е често срещано явление, което днес е широко разпространено главно поради технологичните възможности, достъпни за всеки, който иска да се възползва от разпространението на фалшиви новини. Нарастването на дезинформацията е допълнително стимулирано от известността на социалните медии като основен източник на новини за обществеността.
Панайоту отбеляза, че дезинформацията е широко разпространен проблем и от журналистите се изисква да реагират на сложни явления при предизвикателни условия. Той подчерта необходимостта от разработване на специализирани технологични инструменти за справяне с това предизвикателство. Каспер-Кларидж подчерта, че „Дойче Веле“ управлява множество телевизионни канали, стотици програми и социални медийни канали. Тя подчерта, че дезинформацията е ежедневно притеснение за организацията, особено по отношение на проверката на информацията, преди да се превърне в новина. Тя също така подчерта важността на достоверността, която гарантира, че гражданите могат да се доверят на източник или телевизионен оператор.
От своя страна Пердикарис подчерта, че свободата да се разпространява информация, заобикаляйки проверката на фактите, "подхранва" дезинформацията. „Информацията е свободно достъпна, всеки има свободен достъп и тя се разпространява в интернет, без да е задължително да идва от професионални журналисти, което е най-опасното явление“, каза той. Пердикарис подчерта и необходимостта от обучаване на обществеността.
По отношение на медиите той подчерта необходимостта от адаптиране, както и разработването на специфични инструменти, които да запазят доверието в тяхната работа. „Както журналистите, така и обществеността имат нужда от обучение, за да разберат тези предизвикателства и да се справят както с настоящи, така и с бъдещи проблеми. Скоростта, с която се променят данните, е бърза“, подчерта той.
Изкуственият интелект усъвършенства и открива фалшиви новини
Решаващият въпрос за доверието в журналистиката и медиите е разграничението между информация и новини онлайн. „От изключителна важност е да се отделя информацията от новините“, отбеляза Панайоту, който подчерта необходимостта от по-широк съюз между организациите за проверка на фактите и самите журналисти. Той също така спомена дезинформацията, разпространявана чрез публикации в социалните медии, проблем, за който големите технологични компании често избягват да поемат отговорност.
Каспер-Кларидж добави, че „проблемът е, че фалшивите новини стават все по-сложни“, което затруднява разграничаването между фалшива и истинска информация. „Дойче Веле“, обясни тя, изисква от своите журналисти да разчитат само на достоверни източници и подкрепя обучението им в инструменти с изкуствен интелект за проверка на данни, оценка на документи, видеоклипове и снимки, проверка на достоверността на информацията и откриване на дезинформация.
Панайоту изрази увереност, че изкуственият интелект няма да доминира над надеждната журналистика и не може да замени журналистите. Той обясни, че на изкуствения интелект липсва физическото присъствие и теренната работа, които журналистите осигуряват в световен мащаб, което разграничава човешките журналисти от изкуствения интелект. Изкуственият интелект избира данни от съществуващи източници и създава нещо, което изглежда ново.
„Изкуственият интелект ще промени начина, по който работим, но няма да ни замени. Ще ни помогне да се борим с дезинформацията“, съгласи се Пердикарис, добавяйки, че ефективността на всяка технология зависи от това как се използва. „Изкуственият интелект не може да замени човек, журналист или военен кореспондент на полето или фоторепортер, който заснема събития в реално време. Въпреки това той може и трябва да бъде инструмент за подобряване на нашата работа, при условие че знаем как да го използваме ефективно", заключи той.
Обучение на граждани за проверка на факти
Каспер-Кларидж се позова на скорошен пример, включващ твърдение на Доналд Тръмп по време на неотдавнашния му дебат с Камала Харис, където той твърди, че хаитянски мигранти в Охайо отвличат кучета и котки, за да ги ядат. Тя обясни как „Дойче Веле“ бързо е проверило твърдението. Показвайки стъпка по стъпка защо твърдението е невярно, „Дойче Веле“ е имало за цел да образова обществеността за идентифицирането на фалшивите новини и инструментите, използвани за проверка на фактите.
Обсъждайки регулаторната рамка за изкуствения интелект, Панайоту отбеляза, че „Изкуственият интелект в момента е поле на геополитическа конкуренция“. Той добави, че всяка държава, която успее да доминира в тази област, ще получи значително и мощно предимство. Той подчерта, че „ако искаме да ограничим развитието на изкуствения интелект, това трябва да стане чрез глобална инициатива, която следва споразумения като договора за неразпространение на ядрено оръжие“. Той призна, че Европейският съюз играе водеща роля в тази област и е единственият, който се е постарал значително да дефинира необходимата регулаторна рамка.
Пердикарис изрази загриженост относно „много тънката граница между регулиране и саморегулиране“, обяснявайки, че регулирането може да се възприема като опит за налагане на цензура или, в някои случаи, да се използва измамно за налагане на цензура. Той отбеляза, че „има режими, които се стремят да наложат правила чрез регулиране на медиите и медийния пейзаж, които се равняват на цензура“. Той добави, че „саморегулирането засяга нас, нашата работа, етичните стандарти, които имаме днес, кодекса на поведение и начина, по който работим, сега заедно с изкуствения интелект в по-широката картина“.
Каспер-Кларидж подчерта значението на борбата с дезинформацията и повишаването на осведомеността за нея за запазване на демокрацията, цитирайки примери, при които фалшиви новини са били използвани за влияние върху предизборни кампании. Тя подчерта важността на обучението на журналисти за бързо идентифициране на невярна информация, както и на обучението на потребителите с цел защита на демокрацията.
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)