“Ние, Гърция и Съединените щати, носим основната отговорност като правителства да осигурим достъпна енергия на нашите граждани и нашите предприятия. И двете страни искат да осигурят енергийни източници и важни суровини, които са свободни от геополитически багаж. Искаме жизнени индустрии, искаме лоялна конкуренция, искаме да разгърнем иновациите, искаме да разработим нови технологии и, разбира се, искаме да намалим емисиите, всеки по свой собствен начин“, добави Мицотакис.
Той също така подчерта, че през последните шест години Гърция “е начертала свой собствен курс по отношение на енергетиката. В началото на първия ми мандат, през 2019 г., взехме стратегическо решение да се откажем от лигнитните въглища, които преди осигуряваха 60% от електроенергията ни. Това не беше продиктувано само от екологични съображения, а от икономически съображения. В нашия случай лигнитните въглища бяха просто твърде скъпи за нас. Вместо това инвестирахме във възобновяеми енергийни източници, възползвайки се от превъзходните си ресурси от слънце и вятър.“
В резултат на тези инвестиции, добави Мицотакис, възобновяемите енергийни източници вече задоволяват над 50% от нуждите на Гърция от електроенергия. Той отбеляза и факта, че през 2024 г. Гърция за първи път стана нетен износител на електроенергия. “Помислете колко важно е това: през 2023 г. похарчихме 575 милиона евро за внос на електроенергия; миналата година спечелихме 122 милиона евро от износа ѝ. С други думи, само за една година станахме свидетели на промяна в стойността на 700 милиона евро, генерирайки електроенергия от собствени ресурси, за да намалим разходите и да подобрим търговския си баланс“, подчерта той.
"Междувременно инвестирахме сериозно и в природен газ, за да гарантираме, че имаме и ще имаме в обозримо бъдеще предвидима базова мощност. Вече пуснахме в експлоатация две ултрамодерни газови централи, още една е в процес на изграждане, планират се още няколко и понастоящем газовите централи осигуряват необходимата гъвкавост не само за Гърция, но и за целия регион на Югоизточна Европа“, подчерта Мицотакис.
Освен това, добави той, Гърция инвестира и в своите електрически мрежи, като тази инвестиция нарасна от 400 милиона евро през 2019 г. до 1,5 милиарда миналата година и в момента е се изпълнява "проект за шест милиарда евро за свързване на всичките ни острови с континенталната мрежа“. Отбелязвайки, че това е "толкова логично за нас от икономическа и екологична гледна точка“, той отбеляза, че най-големият гръцки остров, Крит, също наскоро беше свързан с континенталната част и "това ни спестява много пари“.
Заедно с развитието на мрежите си, продължи Мицотакис, Гърция инвестира и в съхранение на енергия, използвайки батерии и помпено-акумулаторни водноелектрически централи, за да развие "максималната възможна гъвкавост“, и се стреми да бъде на челните позиции в новите технологии, особено улавянето и съхранението на въглероден диоксид и водорода. Също така, като стабилен доставчик на евтина енергия, Гърция привлича значителни инвестиции в центрове за данни, добави той.
"Това е многопластова трансформация, която проучва всички възможности. Откакто встъпихме в длъжност и особено от 2022 г. насам, ние значително засилихме програмата си за проучване на въглеводороди“, подчерта Мицотакис, поздравявайки министъра на околната среда и енергетиката Ставрос Папаставру за работата му, която достигна кулминация с подписването на споразумението между "ЕксънМобил“ (ExxonMobil), "Хеленик Енърджи“ (Helleniq Energy) и "Енерджиън“ (Energean) за започване на проучвателни сондажи.
“Защо е важно това... ние сме на път да отворим първия проучвателен сондаж в Гърция от 40 години насам!“, каза Мицотакис и добави: „Правим разумното нещо. Проучваме собствените си райони, защото знаем, че Европа ще се нуждае от природен газ още много, много години. В края на краищата направихме стратегически залог на природния газ и стъпка по стъпка изградихме мрежа от активи, за да укрепим не само гръцката, но и регионалната газова сигурност.“
Изброявайки многобройните и разнообразни проекти за критична енергийна инфраструктура, представени на срещата на върха – от Трансафриканския газопровод (TAP) до междусистемната връзка с България, Мицотакис заключи: “Ние се превърнахме в доставчик на енергийна сигурност за целия регион на Югоизточна Европа и в резултат на всички тези инвестиции се превърнахме в основна транзитна страна за природен газ.“
Само преди няколко години, посочи Мицотакис, Гърция беше просто дестинация за газ и “бележка под линия“ за енергийния пазар в Европа, внасяйки малки количества за собствените си нужди и изнасяйки почти нищо. През 2024 г. тази картина се промени напълно, каза той, като по-голямата част от газа, пристигащ в Гърция, се изпраща към трети страни.
“Ще продължим да инвестираме в газовата инфраструктура на Гърция, за да играем тази важна регионална роля“, добави той, приветствайки стъпките, предприети на конференцията, за използване на Гърция като вход за американски газ и “превръщане на тази визия в конкретна реалност“.
Позовавайки се на решението за постепенно спиране на руския газ, тъй като Югоизточна Европа е последният ъгъл на Европа, който все още внася руски газ по тръбопроводи, Мицотакис каза, че забраната представлява възможност за пълно преначертаване на енергийната карта на региона. Той подчерта, че забраната трябва да се прилага и в послание до европейските си колеги изтъкна, че “не можем да позволим руски газ да влиза в Европа през задната врата, през Турция“.
“Така че ние сме напълно готови да съдействаме в това усилие чрез Вертикалния коридор, като американският втечнен природен газ ще идва в Гърция, а след това на север към България, Румъния, Молдова, Украйна, Унгария и Словакия. Нека повторя: Гърция е естествената входна точка за американския втечнен природен газ, който ще замени руския газ в региона“, каза той.
Обобщавайки, Мицотакис отбеляза, че енергийната политика на Гърция е фокусирана върху развитието на собствените ресурси на страната, изграждането на собствена инфраструктура и подпомагането на съседите ѝ, както и лидерство на Балканите и в Югоизточна Европа.
В края на речта си гръцкият премиер се насочи към темата за европейската енергийна стратегия, която наскоро беше обсъдена на Европейския съвет.
“Моят подход по отношение на енергийния преход е ясен. Нуждаем се от енергиен преход, който е рентабилен. Днес проблем номер едно, пред който са изправени нашите граждани, е инфлацията, така че не можем да продължаваме да искаме от гражданите си да плащат постоянно нарастващи разходи за енергия. Важно е да се съсредоточим върху онези ресурси и онези технологии, които са конкурентни по отношение на разходите, като се насочваме в точния момент към сектори, които са по-трудни за декарбонизация като например корабоплаването. В тази връзка ние силно приветстваме корекцията на курса, на която станахме свидетели на европейско ниво, отлагането на “Системата за търговия с емисии 2“ (ETS2) с една година, както и добавянето на очевидно необходимата по-голяма гъвкавост за постигане на нашите цели за 2040 г.“, подчерта Мицотакис.
Той обаче отбеляза, че занапред “трябва да бъдем безмилостно технологично неутрални“ и че от пазарите зависи да “изберат победителите“ и да “поведат иновационния тласък напред“. “Можем да заложим стратегически на технологии, където Европа все още има значително конкурентно предимство и със сигурност трябва да го направим. В рамките на Европа със сигурност трябва да се стремим да завършим вътрешния енергиен пазар. Ценовите различия, които за съжаление все още наблюдаваме в цяла Европа, са не само несправедливи, но и икономически разточителни. Най-важното е, че са политически неустойчиви, така че трябва да се справим по-добре, за да създадем истински единен европейски пазар, който ще е от полза за всички европейски граждани“, добави гръцкият премиер.
Накрая Мицотакис подчерта необходимостта от поставяне на енергийната политика в по-широка стратегическа рамка, гарантираща не само енергийна сигурност, но и заетост, социално сближаване, сигурност на доставките, индустриална жизненост и стратегическа автономност.
“Сега, повече от всякога, енергетиката е съществено преплетена с геополитиката и геоикономиката и затова тази среща е толкова важна, защото тя превръща това, което по същество е стратегическа визия, в бизнес реалност“, заключи гръцкият премиер, като добави, че тя също така символизира “трайните връзки между Гърция и Съединените щати“ и има доказателства, че тази връзка става все по-силна и задълбочена с всяка следваща година.
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)