Гръцкото правителство внесе днес законопроект, предвиждащ възрастово ограничение за достъпа на непълнолетни до социалните мрежи, като прилагането му трябва да започне на 1 януари 2027 г. в рамките на инициатива за защита на децата от рисковете на дигиталната среда, предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА.
Съгласно предложеното законодателство достъпът до социалните мрежи ще бъде забранен за деца под 15-годишна възраст, като платформите ще носят отговорност за проверка на възрастта на потребителите – това обявиха държавният министър Акис Скерцос, министърът на здравеопазването Адонис Георгиадис и министърът на цифровото управление и изкуствения интелект Димитрис Папастергиу на междуведомствена пресконференция в сградата на фондация „Бодосаки“.
Папастергиу поясни, че съгласно метода за изчисляване на възрастта, който ще се прилага, 1 януари на всяка година ще служи като референтна дата за определяне на възрастта, като по този начин възрастовите граници ще бъдат съобразени с разпределението по класове в училище. Въз основа на това, считано от 1 януари 2027 г., достъпът до социалните мрежи ще бъде забранен за деца, родени през 2013 г. или по-късно.
Скерцос обяви, че законопроектът ще бъде внесен в компетентната парламентарна комисия утре, като там е предвидено и изслушване на заинтересованите страни. Целта на гръцкото правителство е да внесе законопроекта за гласуване в пленарната зала на парламента на 22 октомври.
Дигитален портфейл за деца и отговорност на платформата
Централен елемент от плана е задължителната проверка на възрастта чрез цифрови инструменти като Детски дигитален портфейл (Kids Wallet). Както поясни министърът на цифровото управление, платформите ще бъдат задължени да прилагат механизми за проверка в случаите, когато не могат надеждно да установят възрастта на потребителя.
Kids Wallet не предоставя на платформите датата на раждане на потребителя. Вместо това приложението изпраща цифров сигнал, потвърждаващ дали потребителят е над или под определената възрастова граница. Целта е да се ограничи обработката на лични данни, без това да застрашава надеждността на процеса на проверка.
Папастергиу каза, че когато дадена платформа не е сигурна за възрастта на потребителя, тя ще може да покаже QR код, който потребителят да сканира чрез Kids Wallet или Gov.gr Wallet, за да завърши проверката.
Министърът отбеляза, че така отговорността ще се прехвърли върху самите платформи, които ще трябва да гарантират спазването на възрастовото ограничение, вместо да се разчита единствено на родителите и приложенията за родителски контрол.
Техническите предизвикателства включват и възможността за заобикаляне на ограниченията чрез виртуални частни мрежи (VPN), които могат да създадат впечатлението, че връзката се осъществява от друга държава. Според министъра правителството обмисля използването на допълнителни показатели като гръцки мобилен номер, език на браузъра и IP адрес за идентифициране на случаи, изискващи допълнителна проверка.
Папастергиу каза, че първоначално фокусът ще бъде върху Инстаграм (Instagram), Фейсбук (Facebook) и ТикТок (TikTok). Списъкът на услугите, обхванати от регламента, обаче не е окончателен и се очаква да се промени.
Гръцкото правителство подчерта, че мярката се отнася до социалните мрежи, а не до използването на интернет и технологиите като цяло. Целта е да се ограничи излагането на децата на вредно съдържание и практики, които могат да насърчат прекомерната употреба, без те да бъдат лишавани от достъп до цифрови услуги, необходими за общуването, образованието и ежедневието.
Прилагането на възрастовото ограничение ще се основава на Законодателния акт на ЕС за цифровите услуги (DSA), като при нарушения ще се прилагат механизмите за надзор и правоприлагане, предвидени в европейското законодателство. Както отбеляза министърът на цифровото управление, глобите съгласно DSA могат да достигнат до 6% от световния годишен оборот на дадена платформа.
Държавният министър Акис Скерцос: От индивидуална отговорност към корпоративна отчетност
Държавният министър Акис Скерцос каза, че инициативата цели да създаде рамка от правила за технологичните компании, като гарантира, че защитата на децата не зависи единствено от решенията, вземани от отделните семейства.
Той подчерта, че платформите събират данни за предпочитанията и поведението на потребителите и използват алгоритми, за да персонализират съдържанието, което показват. Според Скерцос тази практика крие специфични рискове за непълнолетните, чиято способност за саморегулация все още не е напълно развита.
Той изтъкна, че корпоративното саморегулиране не е достатъчно и подчерта необходимостта от държавна намеса както на национално, така и на европейско равнище. Същевременно той отбеляза, че инициативата не е насочена срещу технологиите, които остават важни за образованието на децата, достъпа до информация, развлеченията и социализацията.
Що се отнася до европейското измерение, Скерцос отбеляза, че Гърция се стреми да стане първата европейска държава, въвела подобно законодателство. Той също така каза, че гръцкото предложение е изготвено след консултации със съответните европейски органи, за да се гарантира съвместимост с действащата регулаторна рамка на ЕС.
Министърът на здравеопазването Адонис Георгиадис: Данните за прекомерна употреба пораждат опасения
Министърът на здравеопазването Адонис Георгиадис обърна внимание на въздействието на социалните мрежи върху психичното здраве на децата, като се позова на резултатите от проучвания относно използването на дигитални услуги от подрастващите.
Той посочи, че повече от половината ученици в прогимназиалния и гимназиалния етап започват да използват социални мрежи на възраст между 10 и 12 години, а един на всеки четирима съобщава за прекомерна употреба. Според представените от него данни 23% от 15-годишните изпитват нервност или несигурност, когато нямат достъп до мобилните си телефони.
Министърът също така цитира данни, според които 17% от децата на възраст между 11 и 15 години са ставали обект на тормоз в интернет, докато един на всеки петима 15-годишни пренебрегва други занимания – като спорт и хобита – заради използването на социалните мрежи.
Георгиадис отбеляза, че дигиталната зависимост не засяга само непълнолетните, а може да засегне и възрастните. Той обаче подчерта, че последиците от нея в ранна възраст може да бъдат особено значими за развитието на личността и социалните взаимоотношения.
Той също така обяви, че чрез Националната организация за превенция и лечение на зависимости е започнало изпълнението на програма за справяне с дигиталната зависимост, като финансирането е по линия на програмата на ЕС NSRF. Той добави, че е създадена специализирана гореща линия – 1145, която да оказва подкрепа на деца, родители и възрастни, сблъскващи се с дигитална зависимост и други видове зависимости.
Европейското измерение и следващите стъпки
Тримата министри представиха законодателната инициатива като продължение на вече въведени мерки за защита на непълнолетните, включително забрана за използване на мобилни телефони в училищата и разработване на дигитални инструменти за гарантиране на безопасността на децата.
Скерцос се позова на изявите на министър-председателя Кириакос Мицотакис на международно и европейско равнище, като се започне от речта му пред Общото събрание на ООН през септември 2024 г., както и на инициативите на гръцкото правителство пред Европейската комисия.
От своя страна, министърът на цифровото управление Димитрис Папастергиу подчерта, че подходът на Гърция се основава на съществуващата европейска рамка за цифровите услуги. Той също така се позова на европейски инициативи за защита на непълнолетните, които са в процес на разработване и се очаква да допълнят действащата рамка.
Въвеждането на мярката от 1 януари 2027 г. ще бележи следващия етап от правителствените действия намеса, като нейната ефективност ще зависи от надеждността на механизмите за проверка на възрастта, спазването на изискванията от страна на платформите и съдействието на родителите.
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)