Климатичната криза, защитата на културното наследство, устойчивостта на обществата и природните бедствия доминираха втория ден от симпозиума на Международната общност (Койнон) на академиите, нова организация на Атинската академия, предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА.
В специалната секция, посветена на изменението на климата в ерата на антропоцена и устойчивостта на културното наследство в Средиземноморието, председателят на Управителния съвет на Международната общност на академиите Христос Зерефос се позова на проучването за климатичната криза и усилията за наблюдение на нейното въздействие върху паметниците на Средиземноморието, част от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Зерефос отбеляза, че проучването представя уязвимостта на паметниците на културното и природно наследство на ЮНЕСКО по Средиземноморието, използвайки шест климатични индикатора и един сеизмичен индикатор. Климатичните индикатори представляват екстремна топлина, риск от пожари, екстремни валежи (наводнения, свлачища), суша, щети от замръзване и покачване на морското равнище, а сеизмичният риск се изразява чрез максимално ускорение на земята.
„Според прогнозите всички рискове, свързани с климата, ще се увеличат в бъдеще, със значително по-силни въздействия в сценария RCP8.5 без мерки за смекчаване. Кумулативният ефект от климатичните и сеизмичните рискове се оценява чрез интегриран индекс на риска, който идентифицира паметници, изложени на множество взаимодействащи си рискове. В най-лошия случай 35 паметника попадат в категорията „висок риск“, а 12 - в категорията „изключителен риск“, особено в крайбрежните и източносредиземноморските региони“, каза Зерефос.
От своя страна, Петери Таалас, професор и генерален директор на Финландския метеорологичен институт, член на Финландската академия на науките и литературата и почетен генерален секретар на Световната метеорологична организация, представи подробно състоянието на глобалния климат, както и перспективите за смекчаване на изменението на климата. Както той каза, повишаването на температурата по света е надхвърлило 1,5°C през периода 2023-25 г., като са поставени нови рекорди за концентрациите на въглероден диоксид, метан и диазотен оксид. Същевременно той подчерта, че по целия свят се наблюдава увеличение на топлинните вълни, на половината от планетата - увеличение на наводненията, а на една трета - увеличение на сушите. Той добави, че морската ледена покривка в Арктика и Антарктика се свива, а през 2025 г. са регистрирани нови рекордно ниски нива в дебелината на арктическия морски лед.
„Темпът на топене на ледниците се е ускорил и вече не може да бъде спрян. Следователно повишаването на морското равнище ще продължи през следващите векове. Средиземноморският регион ще страда от по-високи температури и по-малко валежи, което ще застраши селското стопанство и туризма“, отбеляза проф. Таалас.
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)