АНА-МПА: Според Гръцката централна банка до 2028 г. икономиката на страната ще изпревари растежа в еврозоната

Гръцката икономика продължава да расте с по-бързи темпове от средните за еврозоната и се очаква да запази стабилен растеж до 2028 г., предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА, позовавайки се на данни на Гръцката централна банка. Въпреки това, както се отбелязва в публикуваната днес от банката „Бележка за гръцката икономика“, новото ускоряване на инфлацията, породено главно от цените на енергията и услугите, хвърля сянка върху положителните перспективи и насочва сериозно внимание към покупателната способност на домакинствата.
Според септемврийските прогнози на Евросистемата се очаква БВП на Гърция да нарасне с 2% през 2026 г., с 1,9% през 2027 г. и с 2% през 2028 г. Прогнозата за 2026 г. е изготвена в условия на международна несигурност и високи цени на енергията, като същевременно икономическите показатели на Гърция остават по-силни от тези в еврозоната. През второто тримесечие на годината БВП на страната е нараснал с 1,9% на годишна база, в сравнение с 1,2% за еврозоната.
Очаква се частното потребление, инвестициите и износът на стоки и услуги да бъдат основните двигатели на растежа. Данните за второто тримесечие потвърждават тази тенденция: потреблението на домакинствата се е увеличило с 1,7% на годишна база, инвестициите са нараснали с 6,1%, а износът – с 2,2%. Вносът обаче е нараснал по-бързо от износа, което ограничава приноса на външния сектор към растежа и подчертава значението на укрепването на вътрешното производство и експортната база. Особено окуражаващо е повишаването на прогнозата за съотношението на инвестициите към БВП за 2025 г. – до 18% (при 16,9% в предишната оценка), което показва, че растежът все повече се подкрепя от разширяването на производствената база.
Краткосрочните индикатори остават положителни. През септември индексът на мениджърите по поръчките (PMI) в преработващата промишленост достигна 54 пункта, което е знак за разширяване на активността, като промишленото производство нарасна с 5,8% през август спрямо същия месец на миналата година. Заетостта също се увеличи, а безработицата спадна до 7,4% през август. Същевременно се очаква публичните инвестиции и финансирането по Механизма за възстановяване и устойчивост да подкрепят търсенето, а фискалните мерки, въведени за 2026 г., имат за цел да повишат разполагаемия доход.
Инфлацията представлява най-големият непосредствен риск. Хармонизираният индекс на потребителските цени се повиши до 5,1% през септември спрямо 3,7% през август, а средният показател за периода януари – септември възлезе на 3,8%. Ускорението се дължи основно на рязкото повишаване на разходите за енергия, но също така и на трайния ценови натиск при услугите, който се отразява в инфлацията независимо от колебанията в цените на горивата.
За 2026 г. като цяло Евросистемата прогнозира инфлация от 3,5%, като цените на енергията и услугите оказват натиск в посока нагоре. Впоследствие се очаква инфлацията да се забави до 2,7% през 2027 г. и до 2,2% през 2028 г., при условие че международните цени на енергийните суровини се установят на умерено ниво. Евентуално възобновяване на геополитическото напрежение или продължаващо повишаване на разходите за енергия биха могли да провалят тези прогнози.
Ключовото предизвикателство пред гръцката икономика е да превърне инвестиционния импулс и устойчивото вътрешно търсене в траен ръст на производителността, без инфлацията да подкопава доходите и да ограничава потреблението.
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)