Анализ в "Тюркийе тудей" за напрежението в Черно море: Турция трябва да действа предпазливо и в сътрудничество с България и Румъния

Под заглавие „Турски кораби под обстрел: защо разрастването на войната между Украйна и Русия към Черно море е опасно“ турският англоезичен сайт „Тюркийе тудей“ публикува анализ на Пънар Дост, сътрудник в програмата за Турция на Атлантическия съвет, за покачването на напрежението в Черно море и необходимостта Турция да действа изключително предпазливо в този контекст, за да избегне въвличане в пряка конфронтация с Русия, като в същото време използва пълноценно военноморските си възможности в Черно море в тясна координация с България и Румъния.
Авторката споменава за нападенията на Русия по турски кораби в украински пристанища, които тълкува като предупреждение на Москва към Анкара.
„От края на ноември няколко турски кораба, акостирали в украински пристанища, са били повредени при руски атаки. Въпреки че подобни инциденти стават все по-видими през последните седмици, това не е напълно ново явление. В случаите, когато замесените кораби не плават под турски флаг, те рядко привличат медийно внимание“, посочва Пънар Дост и цитира данни, според които над 40 процента от корабите, които влизат в пристанищата на Одеса и Херсон, са собственост на турски компании.
Фактът, че тези нападения срещу турски кораби продължават въпреки призива на Турция за ограничено прекратяване на огъня, подсказва, че Москва се опитва да изпрати „предупреждение към Анкара“, пише авторката.
Пънар Дост очаква, че в тази ситуация Турция най-вероятно ще продължи да следва деликатния дипломатически баланс, който е поддържала през цялата война. В същото време тя смята, че дори и в ограничен обхват, страната „трябва да използва максимално своето превъзходство и военни способности в Черно море в координация с крайбрежните си съюзници“.
„Тези неотдавнашни атаки срещу турски кораби вероятно ще улеснят Анкара да приеме като по-допустими атаките на Украйна срещу т.нар. сенчест флот на Русия в собствената ѝ изключителна икономическа зона“, посочва още тя.
Материалът напомня за серията от атаки с морски дронове срещу „сенчестия флот“ от петролни танкери на Русия в Черно море. Танкерите „Кайрос“ (Kairos) и „Вират“ (Virat) бяха ударени от украински дронове в рамките на изключителната икономическа зона на Турция в един и същи ден – 28 ноември. Няколко дни по-късно корабът „Мидволга-2“ (Midvolga-2) също бе ударен на около 130 километра от турския бряг, а миналата седмица, танкерът „Дашан“ (Dashan) бе ударен от украински морски дронове в рамките на изключителната икономическа зона на Украйна.
„Нападенията срещу петролни танкери в изключителната икономическа зона на Турция, повтарящите се удари срещу турски кораби в украински пристанища и най-скоро прихващането и неутрализирането на дрон, идващ от Черно море, от турски изтребители Ф-16, разкриват сериозна и разрастваща се криза на сигурността в Черно море. В тази нестабилна среда Турция трябва да действа с изключителна предпазливост, за да избегне пряка конфронтация с Русия. Но в същото време Турция трябва да използва пълноценно своите военноморски сили в Черно море в тясна координация с България и Румъния“, пише в публикацията.
Авторката напомня, че от началото на войната Анкара отказва да допусне военни кораби на НАТО в Черно море, и цитира мненията на експерти, според които по-разумният подход би бил да се засилят военноморските способности на съюзниците от НАТО, които вече присъстват в региона, като Румъния и България, както и тяхното сътрудничество и координация с Турция.
Според нея продажбата от Турция на 5 декември на лека корвета от клас ХИСАР (HISAR) на Румъния е „значителна стъпка“ в тази посока и „първият път в историята, когато Анкара изнася боен кораб за държава членка на НАТО и Европейския съюз“.
„В кулоарите на последната среща на външните министри на НАТО на 3 декември външният министър на Турция Хакан Фидан обсъди тези рискове с колегите си от България и Румъния, а трите страни се съгласиха да създадат работна група, чиято цел е да координира военноморските им сили за подсигуряване на критичната инфраструктура и морските дейности, включително корабоплавателните маршрути и енергийните проучвания“, пише още тя.
Според авторката Турция би могла също така, чрез по-широко тълкуване на морското право, да спира и инспектира незаконни кораби от „сенчестия флот“, особено тези, които са в списъците със санкции или се считат за подозрителни, действащи в Черно море.
В анализа се напомня и за преговорите с Вашингтон за вдигане на санкциите, наложени на Турция по Закона за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA) заради покупката на руски противовъздушни системи С-400, и споменаваната възможност за продажбата на тези системи на ЕС, който да ги предостави впоследствие на Украйна. Според авторката влошаващата се ситуация със сигурността в Черно море предоставя подходяща възможност за реализиране на тази идея. „Турция би могла да продаде своите системи С-400 на ЕС при условие те да бъдат използвани за подобряване на сигурността на пристанището в Одеса, като по този начин с един ход ще бъдат постигнати две стратегически цели“, пише Пънар Дост.