Антисистемните партии в Кипър се надигат, но засега от трето място нататък, сочат проучванията преди изборите в неделя

В неделя кипърските избиратели ще гласуват на редовни избори за парламент. Според проучванията традиционните големи партии на десницата и на левицата – Демократическият сбор (ДИСИ) и Прогресивната партия на трудовия народ (АКЕЛ) – ще запазят водещата си позиция. Въпреки това социолозите отчитат намаляване на тяхното влияние, сериозен спад в подкрепата за центристките сили и голямо засилване на няколко антисистемни играчи в кипърската политика.
Парламентарните избори в островната страна не носят толкова голям заряд, колкото в други страни, защото страната е президентска република и парламентът не одобрява правителството. Доколкото обаче той упражнява законодателната власт и гласува бюджета, съставът му има голямо значение за реализирането на правителствената политика.
Еднокамарният парламент, наречен Камара на представителите, се състои официално от 80 депутати, от които 56 или около 70 процента се избират от общността на кипърските гърци (заедно с други по-малки общности като маронитите), а останалите 24 – от кипърските турци. Скоро след обявяването на независимостта на Кипър от Великобритания през 1960 г. обаче заради междуобщностното напрежение кипърските турци се оттеглят през 1963 г. от органите на държавното управление и от тогава фактически в парламента заседават само представителите на едната общност – на кипърските гърци. Тази ситуация се задълбочава още повече след турската инвазия през 1974 г. В резултат и тази неделя избори няма да се проведат в окупираната от Турция северна част на острова, а само в южната, където ще бъдат избрани 56 депутати.
Затова и от почти 570 хиляди кипърски избиратели, които ще могат да дадат гласа си на изборите в неделя, едва 859 са кипърски турци, които имат постоянно местожителство в контролираната от правителството част на острова.
Както е обяснено на сайта на кипърския парламент, изборите за парламент се провеждат веднъж на пет години по пропорционална избирателна система с преференциален вот с партийни листи в шест избирателни района, които съвпадат с административните окръзи на страната. Незаетите при гласуването в отделните избирателни райони места се разпределят сред партиите, които са получили поне едно място в регионалните листи, като това става на две фази на преразпределение, в което участват партиите, получили съответно минимум 3,6 или 7,2 процента от гласовете на национално равнище. За коалициите от партии тези проценти са по-високи. Това означава, че за да получи депутат, дадена политическа сила трябва да събере единствено съответния брой гласове в поне един избирателен район, а изборен праг има само по отношение на преразпределението на остатъците след определянето на мандатите по райони.
Секциите ще отворят в 7 ч. сутринта местно (и българско) време и ще затворят в 18 часа с почивка между 12 и 13 ч. на обяд, уточнява кипърската телевизия “Сигма”.
Гласуването е възможно и в чужбина, но само в две секции в Гърция (в Атина и Солун), две във Великобритания (и двете в Лондон) и една в Белгия (Брюксел), показва сайтът на кипърското правителство.
Право на глас имат кипърските граждани, навършили 18 години, които имат обичайно местоживеене на територията на страната през последните шест месеца. От 2017 г. упражняването на правото на глас не е задължително. Гласуването се извършва с хартиена интегрална бюлетина.
За участие в изборите на 24 май са се регистрирали 19 политически субекта – най-високият брой в историята на кипърските парламентарни избори. Предишният рекорд беше на предишния парламентарен вот през 2021 г., когато участваха 15 партии. Общо кандидатите за депутати в Камарата на представителите са 753, уточнява кипърското издание на гръцкия вестник “Катимерини”.
Социологическите проучвания преди изборите очертават перспективата за доста шарен състав на парламента, но това не е нещо ново в Кипър – на последните избори през 2021 г. в парламента влязоха 6 партии, а на предпоследните през 2016 г. – цели 8. Единственият път, в който една политическа формация е получавала абсолютно мнозинство, е през 1976 г. – на първите избори, проведени след турската инвазия, когато широката и разнородна предизборна коалиция на центристката Демократическа партия (ДИКО), лявата Прогресивна партия на трудовия народ (АКЕЛ) и лявоцентристкото Движение на социалдемократите (ЕДЕК) получава над 70 процента от гласовете и почти всички места в парламента. При всички останали случаи обаче резултатът е парламент със сравнително голям брой партии и водещо място на двете най-големи – дясноцентристкия Демократически сбор (ДИСИ) и лявата Прогресивна партия на трудовия народ (АКЕЛ).
Проучванията на общественото мнение потвърждават, че тази традиция ще бъде спазена и в следващия кипърски парламент, а двете водещи политически сили отново ще заемат първите две места с малка преднина на ДИСИ. Анкетите през последната седмица обаче показват свиване на популярността на двете най-големи партии в сравнение с вота през 2021 г. Според анкета на агенция “Новерна”, направена по поръчка на в. “Политис”, ДИСИ се подкрепя от около 17 процента от избирателите при почти 28 процента на предишния вот, а АКЕЛ – от 15,8 процента при близо 26 процента през 2021 г. В проучване на MRC Cypronetwork за държавната радиотелевизионна корпорация РИК ДИСИ се подкрепя от между 20 и 25 процента от гласоподавателите, а АКЕЛ – между 18,5 и 23,5 процента. Анкетата на гръцката агенция “Експлорър”, направена по поръчка на в. “Филелефтерос”, прогнозира близо 19 процента за ДИСИ и малко над 18 процента за АКЕЛ.
Водещите политически сили явно преминават през труден период. ДИСИ излиза за първото си голямо изборно изпитание след катастрофалните президентски избори през 2023 г., когато тогавашният лидер Авероф Неофиту не достигна дори до втори тур, защото значителна част от десните избиратели подкрепиха настоящия президент Никос Христодулидис, отцепник от партията. Водачката на партията, председателят на парламента Анита Димитриу, трябва да докаже, че е успяла да спре центробежните сили. Лидерът на лявата АКЕЛ Стефанос Стефану (който е следвал в България през 80-те години на миналия век) също е изправен пред проблемите с политическата идентичност, през които преминават повечето леви сили в Европа.
Както коментира в. “Политис”, основният извод от анкетите обаче е чувствителното отслабване на традиционния политически център в Кипър и ориентирането на голяма част от избирателите към нови и антисистемни политически сили.
В проучването на “Новерна” центристката Демократическа партия (ДИКО) получава подкрепа от 6,3 процента от анкетираните, което ѝ отрежда едва шесто място, докато през 2021 г. тя беше трета с 11,3 процента от гласовете. Анкетата на “Експлорър” ѝ отрежда четвърто място с 8,3 процента, но и това е значително отстъпление за центристите. Значително по-тежка е ситуацията с другите две центристки сили – лявоцентристкото Движение на социалдемократите (ЕДЕК) и либералния Демократически фронт (ДИПА). От политически сили с осезаемо, макар и ограничено влияние и с по 6,7 и 6,1 процента на предишните избори, в настоящите анкети те се колебаят в интервала между един и малко над три процента. Трите центристки сили несъмнено са затруднени и заради подкрепата си за кандидатурата на Никос Христодулидис на президентските избори през 2023 г., което ги свързва пряко с настоящото управление и ги обременява с негативите от участието в изпълнителната власт.
От друга страна анкетите предвиждат много голям ръст на подкрепата за крайнодесния националистически, антиимигационен и евроскептичен Национален народен фронт (ЕЛАМ). В проучванията той категорично се очертава като трета политическа сила, като в анкетата на “Филелефтерос” се поддържа от 11,6 процента, а в тази на “Политис” – от 10,4 процента. Крайнодесните се представиха силно и на изборите през 2021 г. с 6,8 процента от вота и четвърто място, но въпреки това последните анкети говорят за значително разширяване на подкрепата им.
Следващите места в подреждането на предпочитанията на кипърските избиратели, четвърто и пето, според проучванията се падат на две нови партии – “Пряка демокрация” и АЛМА.
“Пряка демокрация” беше създадена през миналата година от кипърския евродепутат и инфлуенсър Фидиас Панайоту. Преди изборите за Европарламент през 2024 г. Панайоту придоби популярност с клиповете си в ЮТюб и ТикТок, в които например се вози без билет в обществен транспорт и не си плаща сметките на различни места по света. Има и други популярни изпълнения със спорен характер – като например „предизвикателството“, в което дава 50 евро на някакъв човек да сдъвче фас от улицата. Вече като евродепутат той взе участие и в подкаста на скандалния британски инфлуенсър Андрю Тейт, обвиняван в сводничество и трафик на хора в Румъния и във Великобритания. Панайоту често скандализира кипърския политически живот, като например когато направи интервю с тогавашния лидер на кипърските турци Ерсин Татар. Както подсказва и името на партията на Панайоту, в центъра на идеологията ѝ е прякото участие на гражданите в управлението, както и борбата с корупцията. Според проучването на “Политис” за “Пряка демокрация” се очаква да гласуват 8,3 процента от кипърците, което я нарежда на четвърто място, а според анкетата на “Филелефтерос” партията ще е пета с 6,5 процента.
Друг антисистемен играч, който събира голяма подкрепа, е още една нова политическа сила – партията АЛМА (в превод “скок”) - Граждани за Кипър, основана от бившия главен държавен одитор Одисеас Михаилидис. Михаилидис е спорна фигура в кипърския политически живот и като главен одитор стана известен с конфронтационните си отношения с президентите Никос Анастасиадис и Никос Христодулидис. През 2024 г. той беше отстранен от поста си с решение на кипърския Върховен конституционен съд, но конфликтът му с управляващите създаде на политическата му партия реформистки и антикорупционен профил. Проучването на “Политис” предвижда за АЛМА 6,9 процента от гласовете, а на “Филелефтерос” – 8,3 процента.
И двете анкети прогнозират около 3,2 процента за кипърския клон на еврофедералистката партия "Волт", което потенциално може да ѝ даде място в парламента.
Избирателната система в Република Кипър прави трудна прогнозата за разпределението на мандатите в парламента, доколкото те зависят много от локалното разпределение на вота в избирателните райони. Прогнозите обаче сочат, че без засега да има някакъв обрат, гласовете на традиционната левица и десница ще се чуват по-слабо, гласът на центъра почти ще заглъхне, а в създаденото пространство ще отекнат звуците на едно трудно за дефиниране желание за промяна.