Предстоящият седемгодишен бюджет на ЕС трябва да продължи да финансира политиката на сближаване и селското стопанство, заяви председателят на Европейския съвет Антонио Коща днес в Загреб - една от спирките по време на обиколката му, насочена към постигането на компромис по ключовия за бъдещето на ЕС документ, предаде ХИНА.
Страните членки на ЕС са разделени по отношение на следващата Многодишна финансова рамка (МФР), като част от държавите, включително Германия, Австрия, Дания, Нидерландия, Швеция и Финландия, подкрепят по-малък бюджет, а други призовават за продължаване на политиките за балансиране на развитието в съюза, отбелязва агенцията.
На този фон председателят на Европейския съвет започна обиколка на европейските столици в опит да изглади разногласията между двата лагера. Днес освен в Хърватия той беше в Люксембург и Унгария, отбелязва агенцията.
"Няма да бъде лесно", заяви Коща на съвместна пресконференция с хърватския премиер Андрей Пленкович в Загреб. "Въпреки това всички европейски лидери разбират, че трябва да бъде постигнато споразумение до края на тази година", добави той, като отбеляза, че последната среща ще започне на 17 декември.
Пленкович от своя страна посочи, че три големи членки на ЕС - Франция, Испания и Италия, ще имат национални избори догодина, което прави скорошното постигане на споразумение особено важно.
Коща каза, че новият седемгодишен бюджет, покриващ периода 2028-2034 г., трябва да подсили европейската отбрана, сигурност, конкурентоспособност, иновации и стратегическа устойчивост.
Същевременно, според него, предстоящата МФР трябва да продължи да подкрепя политиките на сближаване и селското стопанство, тъй като те са в основата на регионалното развитие и общия просперитет в Европа.
Коща подчерта също важността на осигуряването на нови източници на приходи за бюджета на ЕС.
Пленкович от своя страна изтъкна, че продължаването на финансирането за регионалното развитие и земеделската политика е ключово за Хърватия - най-младата членка на ЕС, която все още догонва страните, които са се присъединили по-рано.
"За Хърватия е важно бюджетът директно да помага на онези, които все още се опитват да достигнат средното ниво на развитие на ЕС", посочи той.
По думите му МФР също така трябва да отчете факта, че Хърватия като страна, която е пострадала от "великосръбската агресия", е пропуснала "първите влакове" за присъединяване към ЕС и затова е в различна позиция от по-старите членки.
Хърватия е допринасяла средно със 760 милиона евро годишно към бюджета на ЕС през настоящия седемгодишен период. Пленкович обаче посочи, че нейният принос ще нарасне, тъй като брутният ѝ вътрешен продукт се е удвоил през този период.