Архитект от Турция работи за възстановяването на православна църква в Антакия в опит да съживи мултикултурното минало на турския град

Историята на архитекта от Турция г-жа Бусе Джерен Гюл, която си е поставила за цел да възстанови стара православна църква, намираща се в южния турски град Антакия (древната Антиохия) и пострадала сериозно след мощните земетресения в района на град Кахраманмараш от 2023 г., в опит да съживи мултикултурното минало на града, разказва журналистката от Асошиейтед прес Сера Йедикардеш в материал, свързан с отбелязването на третата годишнина от трагедията. 
След години на планиране, кампании и набиране на средства, екипът на Гюл наскоро е разкрил останките на разположената на централния булевард „Сарай“ в Антакия православна църква „Св. Павел" под пласт от развалини, достигащ на места височина от пет метра, разказва Йедикардеш, като подчертава, че 34-годишната Гюл, която е представителка на алевийската мюсюлманска общност в града, е учила и работила по реновацията на църквата „Св. Павел" преди трагедията и по чудо е успяла да запази изготвени от нея и одобрени архитектурни чертежи на обекта. 
„Когато работех по тези планове, един от моите ментори ми каза да чертая така, че църквата да може да бъде възстановена, ако бъде разрушена“, споделя Гюл пред Асошиейтед прес, като отбелязва, че въпреки тогавашния си скептицизъм относно евентуалното разрушаване на храма е изготвила изчерпателен план.  
Около 10 000 християни са живели в окръг Хатай (в който попада и Антакия) преди земетресенията, отбелязва Йедикардеш в материала си, като подчертава, че те са представлявали малка част от общото население, но и една от най-големите християнски общности в Турция извън Истанбул.  
Непосредствено след земетресенията и след като успява да спаси плановете на църквата, Гюл започнала работа по възстановяването на християнския храм, като си осигурила подкрепата на неправителствената организация „Уърлд Монюментс Фънд“ (World Monuments Fund). 
С техническия и финансов принос на фонда, екипът на Гюл разчистил тонове развалини и отделил запазени елементи от храма, който преди земетресението бил запазен във вида си от 1872 г., отбелязва още Йедикардеш, като подчертава, че към момента екипът на Гюл продължава с проектно планиране и технически оценки за извършване на реконструкция на храма „Св. Павел“, но работата на място е спряна в изчакване на допълнително финансиране.  
„Преди бяхме финансово самостоятелна фондация, която можеше да помага на семейства в нужда", споделя пред Асошиейтед прес Фади Хуригил, председател на Фондацията на гръцката православна църква в Антакия, която ръководи проекта за възстановяване на храма „Св. Павел“. "Загубихме до 95% от приходите си след земетресенията", коментира още той, като подчертава, че с нетърпение очаква повторното отваряне на магазините по булевард „Сарай“, наемът от които е осигурявал основните доходи на храма преди земетресенията от 2023 г.  
От началото на годината турското Министерство на околната среда, градоустройството и климата е сключило договор с компания за възстановяване на магазините, отбелязва още Йедикардеш, като подчертава, че ако те бъдат възстановени, единственото предизвикателство пред възстановяването на мултикултурния облик на града ще бъде завръщането в града на християнските семейства, чиито членове са изпълвали храма „Св. Павел“. 
Основното предизвикателство за православните християни в Антиохия е завръщането на хората, които някога изпълваха двора на църквата "Св. Павел" и квартала около булевард "Сарай". Тъй като повечето къщи в историческия център на града все още са в руини, по-голямата част от православната общност на града е изселена от родните си домове.  
„Най-голямата нужда на общността ни, за да може да се върне в Антакия, е възстановяването на домовете и търговските имоти в града“, споделя Хуригил по темата, като отбелязва, че преди земетресенията в централната част на Антакия са живеели около 400 семейства, от които до момента са се завърнали само около 90. 
От 2023 г. насам Турция работи активно за възстановяването на щетите в засегнатите райони. По последни данни на турското Министерство на околната среда, градоустройството и климата в пострадалите от земетресението райони вече са предадени 455 хиляди жилища и сгради, предназначени за работни помещения. Със строежите са ангажирани над 200 хил. архитекти. Според доклад на Дирекцията по стратегии и бюджет към Президентството на Република Турция до момента в най-засегнатите окръзи – Хатай и Кахраманмараш, са инвестирани общо 3,6 трилиона турски лири или близо 91,5 млрд. долара във възстановителни дейности.