B."Данас": Как в Сърбия "изчезнаха" десетки хиляди българи? Представители на българското малцинство за бедността, ЕС, държавата и съжителството

Сръбският вестник „Данас“ публикува два материала, в които отразява проблемите на българското малцинство в Сърбия от гледната точка на различни представители на общността. В материалите се посочват статистики и възможни причини за емиграцията или дори отказа на българите да се декларират като такива на националните преброявания в Сърбия. Докато всички са единодушни, че броят на българите в страната намалява все повече, мненията защо това е така са разнопосочни. 
Вестник „Данас“ публикува миналата седмица статия със заглавие „Как в Сърбия „изчезнаха“ десетки хиляди българи?: Представители на българското малцинство за бедността, ЕС, държавата и съжителството“ по проект „Различията ни събират“, съфинансиран от сръбското Министерство на информацията и телекомуникациите.
В материала се посочва, че според последното преброяване на населението в Сърбия българското малцинство наброява общо 12 918 души, докато на преброяването през 1948 г. са били 59 472 души. Най-много българи са „изчезнали“ в периода между 1971 г. и 1991 г., но продължават да „изчезват“ и до днес, отбелязва „Данас“.
Югоизточна Сърбия е най-населеният с българи сръбски регион, но българи има в почти всеки град или община в страната, включително и в автономната област Войводина. Последното преброяване обаче показва голямо редуциране на бройките в българското малцинство в Сърбия, а според  представители на българската общност това се дължи на две причини – емиграция и „мимикрия“.
„Бягството“ от българската идентичност често се обяснява от представители на българското малцинство в Сърбия с факта, че българите са най-многобройни в пограничните региони на Югоизточна Сърбия, които са и най-бедните в страната и в които трудно се намира добра работа и заплата.  "Данас" отбелязва, че  за намаляването на броя на българите в този район допринася и членството на България в ЕС, с което се отваря по-широко вратата за емиграция и "по-добър живот".
„Бедността в регионите, в които българите живеят, е много голям проблем. Много от младите си тръгнаха – няма достатъчно пътища, а селата са празни. В Цариброд и Босилеград са необходими инвестиции и пътна инфраструктура, за да се справим с безработицата, хората да намират работа, а тези, които са си тръгнали, да се върнат. Проблемът е, че много хора си тръгват, а не виждам да се връщат“, посочва Ванче Бойков, преподавател във Факултета по електроника в Ниш.
Петър Виденов, главен редактор на мултимедийния интернет портал на български и сръбски език "Фар" в Димитровград (Цариброд), коментира пред "Данас", че проблеми има и в медиите за българското малцинство. Според него те се сблъскват с трудности с финансирането, както с и опитите на държавата и местните власти да ги поставят под свой контрол за сметка на професионалното и обективно информиране.
„Съществуват достатъчно медии на езика на българското малцинство в Сърбия, но въпросът е до каква степен тези медии представят проблемите на малцинството по обективен, професионален и реалистичен начин. При това телевизионната емисия на български език на националната телевизия РТС липсва в продължение на повече от 20 години“, отбелязва Виoенов.
„Факт е, че чрез финансиране чрез медийни конкурси или по друг начин държавата и местното самоуправление искат да поставят тези медии под свой контрол, а задължение на работещите в медиите е да противопоставят, ако е възможно, на натиска и да създават доверие у публиката, която ги следи, с  една по-добра, по-професионална и обективна редакционна политика“, казва Виденов.
Председателят на Националния съвет за българското малцинство Стефан Стойков подчертава, че 90 процента от българските младежи в Сърбия се насочват към български университети за висшето си образование. 
„Сигурен съм, че в момента в Сърбия живеят повече от 100 000 българи. Нямам обяснение и не разбирам защо хората не са се самоопределили като българи при преброяването, въпреки че ги призовахме да го направят и им обяснявахме, че „няма нищо страшно“ в това. Въпреки че много от тях имат двойно гражданство – и сръбско, и българско, въпреки че шофират автомобили с български регистрации, а децата им учат в София, те не го направиха“, коментира Стойков.
Той допълва, че според него става въпрос за „мимикрия“, а не за „асимилация“, тъй като българското малцинство „не е обект на каквито и да е репресии от страна на сръбската държава“.
В. „Данас“ публикува и статията на председателя на Културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов  със заглавие „Сещате ли се за българин, който е бил позитивен герой в сръбската история?“. В текста той поставя въпроса ако наистина не е страшно да се определяш като българин в Сърбия, тогава защо има "мимикрия", "т.е. скриване на българския произход като начин за оцеляване в Сърбия".
„Националното самосъзнание не се придобива по рождение, то се създава се и се обгрижва чрез системата за възпитание и образование. Броят на българите (в Сърбия) започна рязко да спада с изхвърлянето на българския език като майчин и език, на който се преподава, в основните училища в Босилеград и Цариброд, а унищожаването (приватизацията) на фабрики, предприятия и стопанства ги лишиха от оцеляване“, подчертава Николов.
Той допълва, че не само българското малцинство намалява според данните на преброяванията, но и унгарското, хърватското и черногорското също отчитат намаляват с две трети. Според него националните малцинства в Сърбия от край време се разглеждат не като фактор в сръбската държавност, а като опасност, която някой трябва да отстрани.