Балканските правителства изразяват загриженост и призовават за международен диалог след военната ескалация в Близкия изток

Балканските държави следят с внимание ескалацията в Близкия изток след ударите на САЩ и Израел срещу Иран, както и последвалите ирански контранападения срещу държави от Персийския залив. Редица правителства изразиха загриженост за сигурността на своите граждани в региона и призоваха за деескалация, дипломатически диалог и спазване на международното право. Мерките включват засилено наблюдение на дипломатически мисии, транспортни връзки и ключови обекти, а някои страни временно ограничиха полетите към засегнатите райони.
Допълнително напрежение предизвикаха ударите с дронове в понеделник сутринта срещу една от двете британски военни бази в Кипър, Акротири, както и неутрализирането на още два дрона в кипърското въздушно пространство.
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган изрази съболезнования за смъртта на аятолах Али Хаменей и проведе серия от телефонни разговори с лидери от САЩ, Катар и ОАЕ, предаде Франс прес. Ройтерс съобщи, че турските власти са отменили всички полети до Иран, Ирак, Йордания, Сирия и Ливан до петък, а до други страни от региона – до вторник, като полетите до Саудитска Арабия и Оман ще бъдат възобновени. В понеделник Ердоган определи ударите на САЩ и Израел срещу Иран като „явно нарушение“ на международното право.
В неделя  премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис, цитиран от АНА-МПА, заяви, че страната му следи отблизо и с безпокойство развитията в Иран и в целия регион на Близкия изток. Властите в Гърция засилиха мерките за сигурност на летищата и ключови обекти, свързани със САЩ и Израел, като полицията работи в тясно сътрудничество с армията и тайните служби, съобщава "Катимерини". Десетки полети от Атина към региона бяха отменени. Гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас проведе среща с висши гръцки военни началници за развитието на ситуацията в Близкия изток като заяви, че такива срещи ще се провеждат ежедневно. Освен това след ударите с дрон срещу британската база Акротири в Кипър в понеделник Гърция изпрати към острова две фрегати и изтребители F-16 и обеща да "допринесе по всякакъв възможен начин за отбраната на Република Кипър".
Кипър не участва по никакъв начин, нито възнамерява да се включва във военна операция, каза кипърският президент Никос Христодулидис във видеобръщение след атаката с дронове срещу британската военновъздушна база Акротири на острова. Смята се, че дроновете са изстреляни от свързаната с Иран ливанска групировка "Хизбула". „Оставаме ангажирани с хуманитарната роля, която изпълнявахме през това време, винаги като част от решението, а не от проблема, и ще продължим да действаме със същата отговорност“, добави той.
Премиерът на Румъния Илие Боложан подчерта в профила си във Фейсбук приоритетната роля на безопасността на румънските граждани в региона и мобилизира дипломатическите и консулските мисии. Румънското министерство на отбраната уточни пред Аджерпрес, че към момента няма пряка военна заплаха за националната територия, като армията следи ситуацията и е готова за реакция. Съобщението за смъртта на аятолах Али Хаменей представлява повратен момент, заяви румънският министър на външните работи Оана Цою, като добави, че Румъния подкрепя правото на иранците да избират бъдещето си, правото си на свобода и правото да живеят в сигурност.
Президентът на Сърбия Александър Вучич написа в Инстаграм, че е провел телефонен разговор с лидера на ОАЕ след контранападенията на Иран, като изрази солидарност и призова за спешна деескалация чрез диалог. Вучич отбеляза, че международното право трябва да се зачитa, а политически и дипломатически усилия са единственият устойчив път към стабилност. "видетели сме "на нещо, което е нова ера, в която никой вече няма да се интересува от международното право", каза Вучич.
Министерството на външните работи на Хърватия осъди ответните ирански удари и заяви, че следи отблизо ситуацията, засягаща хърватски граждани в региона, предаде ХИНА. От ведомството подчертаха, че военната интервенция на САЩ и Израел е резултат от липсата на доверие и застой в преговорите за иранската ядрена програма.
Министерството на външните работи на Черна гора също осъди "непровокираните ирански атаки" срещу съседни страни от Персийския залив и призова за дипломатически усилия, деескалация и спазване на международното хуманитарно право, съобщи МИНА. Подгорица подчерта, че следи ситуацията с безпокойство и координира действията си с ЕС и НАТО за защита на своите граждани.
Президентът на Словения Наташа Пирц Мусар, премиерът Роберт Голоб и външният министър Таня Файон също призоваха за деескалация, диалог и спазване на международното право, предаде СТА. Словенското министерство на външните работи потвърди, че словенските граждани в Израел и Иран са в безопасност.
"Ние подкрепяме напълно всяко решително усилие да се попречи веднъж завинаги на всички убийци в Техеран да се сдобият с ядрено оръжие или каквито и да е други военни способности, за да навредят на Израел или която и да е друга миролюбива страна в Близкия изток", заяви премиерът на Албания Еди Рама.
Министърът на външните работи и външната търговия на Република Северна Македония Тимчо Муцунски изрази в събота в телефонен разговор с израелския външен министър Гидеон Саар "подкрепа за координираните усилия на Съединените щати и Израел по отношение на Иран", както и необходимостта от запазване на регионалната стабилност и сигурност, припомня МИА.