Балканските страни търсят решения за тежките ученически раници

Тежките ученически раници са проблем, с който образователните и здравните институции се опитват да се справят не само с препоръки към учениците и родителите, но и с промени в организацията на учебния процес. Сред най-често прилаганите решения у нас и в другите страни на Балканите са училищните шкафчета, дигиталните учебници, разделянето на учебниците на по-малки модули и по-доброто планиране на часовете.
В България през последните години Министерството на образованието и науката (МОН) предприе редица мерки, свързани с намаляване на теглото на ученическите раници, включително закупуване на шкафчетата за учениците от първи до седми клас в държавните и общинските училища, разделяне на две отделни книжни тела на учебниците от първи до седми клас с обем над 18 печатни коли, безвъзмездно ползване на електронно четими варианти на одобрените учебници, съобщиха от Министерството в отговор на запитване на БТА. 
В повечето страни, включително и у нас, специалистите препоръчват раницата да тежи между 10 и 15 процента от телесното тегло на детето, като в някои държави 10 процента се посочват като оптимална граница, а 15 процента – като максимум. В Сърбия например лекарите препоръчват товарът да бъде между 5 и 10 процента от теглото на детето, а 15 процента се смятат за горна граница. Подобни препоръки има в Северна Македония, Хърватия, Черна гора и Босна и Херцеговина, докато в Румъния ограничението от 10 процента е заложено в нормативен акт. 
На практика обаче препоръките често се оказват трудно изпълними. В Сърбия са регистрирани случаи на първокласници с раници от 6-8 килограма, писа вестник "Политика", а в Словения средното тегло на ученическите чанти е между 4 и 7 килограма в зависимост от възрастта, посочва словенското издание "Дело". В Северна Македония родителски организации съобщават за раници от 5-7 килограма дори при деца от първи до пети клас. В Румъния медийни проверки показват, че раниците на ученици достигат 6-10 килограма въпреки нормативното ограничение.
Причината не са само учебниците. В раниците се натрупват тетрадки, учебни пособия, материали за часовете по изкуства и физическо възпитание, както и бутилки с вода. Затова училищните шкафчета са сред най-простите решения, които се прилагат в различните балкански страни. 
В Гърция през новата учебна година се предвижда индивидуални шкафчета да бъдат поставени в началните училища в цялата страна, като мярката може да обхване около 4000 учебни заведения, съобщи гръцкият образователен министър София Захараки. 
Дигитализацията на учебниците е друг начин за намаляване на физическия товар. В Турция това е част от процес по мащабна технологична трансформация на образованието. Тя се извършва в рамките на проекта FATİH, осъществяван от 2010 г., чрез който милиони ученици и учители са получили досега безплатни таблети, а стотици хиляди класни стаи са били оборудвани с интерактивни смарт дъски, сочат данни, публикувани на сайта на турското образователно министерство. В страната функционира и платформа (ЕВА) на министерството на образованието, в която всички държавни учебници са достъпни в електронен формат. Наред с това някои учебници са разделяни на отделни книжни тела, така че вместо ученикът да носи един обемен учебник за цялата година, той може да пренася само частта, необходима за текущия период.
В Кипър министерството на образованието е издало циркуляр, в който дава указания на учителите да не изискват събиране на тетрадки и добавяне на листове към старите, а по възможност да се използва само по една тетрадка за всеки предмет. Учителите трябва предварително да уточняват какви пособия ще са необходими за конкретния урок, а антологии, речници и граматики се препоръчва да се съхраняват в класните стаи.
За да се справят с претоварването на децата, образователните институции в Румъния също въвеждат алтернативи като индивидуални шкафчета и дигитализация на учебниците, но тези мерки все още не са масова практика във всички региони на страната. В страната 96,1 процента от учениците ежедневно носят раници, които надвишават законоустановения максимален лимит, както и лимита, препоръчван от лекарите. Това съобщават местните медии, като се позовават на резултатите от независими кампании за претегляне на раниците на учениците, проведени от родителски сдружения и училищни общности.
Организацията на учебния ден също може да се окаже част от решението. В Хърватия специалисти, цитирани от информационния сайт "Индекс", препоръчват часовете да бъдат разпределяни така, че учениците да имат по-малко предмети в един ден и съответно да не се налага да носят толкова много учебници. Предмети, които изискват допълнителни материали, като физическо възпитание и изобразително изкуство, не би трябвало да се насрочват за един и същи ден. Училищните шкафчета също са сред препоръчаните мерки.
В Босна и Херцеговина здравните институции също препоръчват на училищата да съобразяват учебните графици с необходимостта от пренасяне на учебници и пособия и, доколкото е възможно, да осигуряват места за съхранението им. Родителите пък са съветвани да проверяват съдържанието на раниците поне веднъж седмично и да отстраняват ненужните вещи. 
Въпреки различията между образователните системи на Балканите, практиките в отделните страни показват обща тенденция - отговорността за тежката раница постепенно се прехвърля от детето към организацията на учебния процес. Вместо само да се напомня на учениците да не претоварват чантите си, училищата също търсят начини да намалят товара - от шкафчета и електронни учебници до по-малки учебни модули, по-малко тетрадки и по-добре разпределени часове.