Бившият посланик на САЩ в Хърватия Питър Гълбрайт: Хърватия предотврати нов геноцид в Босна през 1995 г.

Бившият посланик на САЩ в Хърватия Питър Гълбрайт заяви в интервю пред босненското издание „Вечерни лист“, че през 1995 г. чрез военна намеса Хърватия е спасила северозападния босненски град Бихач от погром и е предотвратила нов геноцид.
Наскоро Гълбрайт участва във форум в Дубровник по случай 30-годишнината от Декларацията от Сплит и в интервю за изданието посочи, че споразумението между хърватския президент Франьо Туджман и босненския му колега Алия Изетбегович е било решаващо за хърватската военна офанзива през Ливанското поле, освобождаването на Бихач и създаването на условия за военната операция „Буря“.
„Без Споразумението от Сплит и операция „Буря“ нямаше да има Дейтънско споразумение“, каза Гълбрайт.
С операция „Буря“ Хърватия си връща териториите, на които през 1991 г. хърватските сърби провъзгласяват своя държава под името Република Сръбска Краина. Офанзивата започва в 5 часа сутринта на 4 август 1995 г. и в рамките на следващите 84 часа 10 400 квадратни километра или 18,4 процента от територията на Хърватия е освободена.
Споразумението от Сплит беше подписано 12 дни след геноцида в Сребреница и в този момент имаше сериозна заплаха Бихач да бъде следващата защитена зона на ООН, която ще бъде нападната, припомня хърватското издание „Индекс“.
„Ако Ратко Младич беше направил в Бихач това, което направи в Сребреница, можехме да станем свидетели на клането на 32 000 мъже и момчета“, предупреди Гълбрайт в интервюто.
През юли 1995 г. босненските сръбски сили убиват над 8300 босненски мюсюлмани (бошняци) в град Сребреница и околните райони. Повечето от жертвите са преследвани и екзекутирани, докато са се опитвали да избягат през горите.
Въпреки че многобройни международни служители и историци признават ключовата роля на Хърватия за спасяването на Бихач, част от босненските политици и обществеността в Босна и Херцеговина все още оспорват тази роля.
Гълбрайт заяви, че хърватските действия са били законни и по искане на легитимното правителство на Босна и Херцеговина.
„Държава, която помага на съседа си в защитата на собствената си територия, не е агресор“, подчерта бившият посланик.
На въпрос за спирането на хърватската военна офанзива към Баня Лука през октомври 1995 г., Гълбрайт потвърди, че той и Ричард Холбрук са предали инструкции на Туджман да спре настъплението, въпреки че и двамата са вярвали, че превземането на Баня Лука може да означава края на Република Сръбска и да доведе до обединена, функционална Босна и Херцеговина.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Коментирайки днешната структура на Босна и Херцеговина, Гълбрайт заяви, че Дейтънската конституция не е дългосрочно решение и че потенциален „Дейтън 2“ би трябвало да позволи членството на Босна и Херцеговина в Европейския съюз. Той също така подчерта значението на равните права за хърватите във Федерация Босна и Херцеговина.
„Като единствения американец, участвал във Вашингтонското и Дейтънското споразумение, мога да кажа, че намерението на тези споразумения винаги е било хърватите да бъдат пълноправни партньори във Федерацията и Босна и Херцеговина“, каза бившият американски посланик пред изданието.
Той призова политиците да спрат да се борят с миналото.