България и Гърция имат обща граница, която час по-скоро трябва да бъде напълно отворена, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев

България и Гърция имат обща граница, която час по-скоро трябва да бъде отворена, затова заедно трябва да настояваме България да бъде част от Шенгенското споразумение за свободно пътуване по земя на хора и стоки. Общото бъдеще на Гърция и България минава и през информационната свързаност, заяви генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев на Петата трансгранична конференция по проекта „Европа на Балканите: Общо бъдеще“, организирана от БТА, която се провежда днес в Солун. Паралелно конференция по проекта ще се проведе и в Благоевград, в която ще участват регионалните и общински власти в Югозападна България, както и от Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Гърция и България имаме много още общи неща и информацията за тях помага да бъдем по-близки, както и за положителен натиск от обществата върху управляващите в двете страни за развитие на свързаността, заяви Кирил Вълчев. Той подчерта, че БТА работи за общото бъдеще на информационната свързаност на Балканите.
Днешният разговор в Солун е част от проекта на БТА “Европа на Балканите: Общо бъдеще”, с който националната информационна агенция на България в партньорство с Европейската комисия представя европейските политики по сближаване на България и нейните съседи, заяви Кирил Вълчев. По думите му това е продължение на предишния проект “Европа в България: Общо бъдеще”, в който БТА представи европейските политики на сближаване между регионите в самата България в 30-те национални пресклуба на агенцията в цялата страна. Такива разговори, като този в Солун, вече имаше в Букурещ в Румъния, Одрин в Турция, Скопие в Република Северна Македония и Босилеград в Сърбия и предстои в Белград, каза Вълчев.
България и Гърция имат общи води - реки, които текат от България към Гърция и от тях зависи земеделието в Северна Гърция, но и свързани морета, по които идват стоки, петрол и газ, като България има интерес да участва в развитието на пристанищата на Бяло море в Александруполис и Кавала, както и да използва пристанището в Солун, заяви Кирил Вълчев. По думите му двете страни имат общи пътища - автомобилни магистрали и железопътни линии, които трябва да модернизират заедно. Имаме най-вече “общи хора” - българи и гърци, които пътуват в другата страна за туризъм, бизнес, образование, културни прояви, заяви генералният директор на българската национална информационна агенция.
Изборът на Европейската комисия БТА да организира този съвместен проект за политиките за сближаване и общото бъдеще на Балканите е естествен, защото 126 години “Б” в името на агенцията означава не само “Българска”, а и “Балканска”, каза Вълчев. Той подчерта, че Балканските новини присъстват в БТА от първия й ден - от шестте новини на 16 февруари 1898 г. по две са от Цариград и Атина. Самостоятелен отдел за балканските страни в агенцията има от 1951 г., а от 2021 г. “Балкани” е вече дирекция.
От 1973 г. БТА обявява и “Спортист на Балканите” - класация, която прави с участието на спортните редакции на всички балкански новинарски агенции, припомни Вълчев. През септември 2022 г. БТА стана седалище на Асоциацията на балканските новинарски агенции - Югоизточна Европа (АБНА - ЮЕ), в която участват 12 агенции. Първият президент на регистрираната асоциация стана генералният директор на гръцката национална новинарска агенция АНА-МПА Емилиос Пердикарис, който е един от най-активните хора за това балканско обединение. БТА поддържа обновената интернет страница на АБНА - ЮЕ, в която всеки ден има по една новина на английски език от всяка балканска агенция - член на асоциацията, каза Кирил Вълчев.
Той изтъкна, че един от първите договори на БТА за всекидневна размяна на новини с национални новинарски агенции на балканските държави е именно с Атино-Македонската новинарска агенция (АНА-МПА). Защото информацията е в основата на всяко разбирателство и затова БТА прави големи усилия да осигурява повече знание за съседите на България, каза генералният директор на БТА. Той посочи, че агенцията разширява мрежата от постоянни кореспондентски бюра - такива има в Скопие в Република Северна Македония, Букурещ в Румъния и Анкара в Турция и планира да прибави към тях и в Атина в Гърция и Белград в Сърбия, а в перспектива и тук в Солун. В Босилеград (Сърбия) и Истанбул (Турция) агенцията също има кореспонденти - стрингери. Целта е навсякъде на Балканите кореспондентите на БТА да имат и национален пресклуб, който да бъде медийно средище за срещи и събития, отбеляза Вълчев.
Той припомни, че през последните три години БТА отразява със специални пратеници и всички значими събития на Балканите - от избори през икономически форуми до спортни състезания. Благодарение на своите кореспонденти на Балканите БТА споделя балкански новини с останалия свят чрез партньорски агенции от целия свят, а също и чрез Европейския нюзрум - платформа за сътрудничество между европейски новинарски агенции, в която БТА участва от създаването й, и към която по-късно се присъедини и АНА-МПА. Това последователно разпространение от БТА на информация от Балканите е продължение на политиката на България, която посвети първото си председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. на разширяването на съюза към Западните Балкани, както и на общата европейска политика за насърчаване на развитието на регионалното сътрудничество чрез целево финансиране с фондове за трансгранично сближаване, каза генералният директор на БТА.
И днес тук в Солун ще стане дума за усилията и чрез тези фондове да бъде осигурена повече свързаност, заяви Кирил Вълчев. Понеже Балканите все още има много какво да направят за своята близост в чисто физически план в транспорта на хора, стоки и енергия с железопътни връзки, магистрали, електропроводи, тръбопроводи за газ и петрол. За общото бъдеще на Балканите в Европа, обаче, е особено важна информационната свързаност, за която голяма отговорност носим именно ние - информационните агенции, каза директорът на българската национална новинарска агенция. Той припомни, че за това е станало дума и в събота, на деветото издание на Делфийския икономически форум, в който са участвали заедно с г-н Емилиос Пердикарис.
Правим този разговор три седмици преди Великден и затова ще отбележа, че на Балканите сме обречени на общо бъдеще в Европа и заради връзката ни чрез общата вяра, като от векове носим Бога в сърцата си по еднакъв начин - Гърция, Република Северна Македония, Румъния и Сърбия са православни държави като България, а Турция пази много християнски светини, като включително в някогашния Константинопол, днес Истанбул, е седалището на един от православните патриарси, отбеляза Вълчев. Заедно почитаме и Свети Димитър, чиито мощи се пазят в посветената на него църква в Солун, а тук (в Солун) са родени и Светите братя Кирил и Методий, които създават първата българска писменост. Затова с повече смирение, към което общата вяра ни призовава през тези дни, с Божията помощ ще имаме и по-добро общо бъдеще на основата на ценностите в християнството, върху които е стъпила Европа - а тези ценности всъщност имат общочовешки характер понеже ги има и в други религии, отбеляза директорът на БТА.
В заключение той пожела този разговор в Солун за общите проекти между Гърция и България да бъде максимално конкретен. Роденият в Солун точно преди 120 години български поет Атанас Далчев казва, че “трябва да се придържаме към конкретните неща, те ни предпазват от общите фрази и големите, но празни думи”. А гръцкият поет Манолис Анагностакис, чието рождение в Солун преди 100 години ще отбележим през следващата година, казва нещо подобно: “Като гвоздеи трябва да се заковават думите да не ги отвява вятърът”,  каза Кирил Вълчев.