България може да подкрепи евроинтеграцията на Сърбия чрез споделяне на опит и съвместни проекти, финансирани от ЕС, каза посланикът на ЕС в Сърбия

България може да подкрепи Сърбия по пътя към членство в ЕС, като споделя опита си и чрез съвместни проекти с европейско финансиране, а Белград трябва да осъществи нужните реформи и да нормализира отношенията си с Косово, за да стане част от евросъюза, каза в интервю за БТА по-рано този месец посланикът на ЕС в Белград Емануеле Жофре.
"България може да направи много като страна член. Най-напред, бих казал, че София може да покаже ползите, които членството е донесло на България като страна, а също и на нейните граждани," каза посланикът на ЕС в отговор на въпрос как България би могла да помогне на Сърбия за по-бързо присъединяване към евросъюза.
По думите на Емануеле Жофре двете съседни страни имат на разположение и конкретни инструменти като програмите за трансгранично сътрудничество, по които България и Сърбия работят чрез партньорства между общини, гражданското общество, а също така компании, като целта е да се окаже подкрепа и да се намали неравенството, да се насърчи социално-икономическото развитие, да се укрепят връзките между общностите, които живеят от двете страни на границата.
Сърбия подаде молба за членство в ЕС през 2009 година и получи статут на кандидат за членство в ЕС през март 2012 г. Преговорите за присъединяване между ЕС и Сърбия започнаха през януари 2014 г. Досега са отворени 22 от общо 35 преговорни глави. 
Емануеле Жофре смята, че основните предизвикателства пред Сърбия по пътя й към ЕС са реформите в области като борбата с корупцията, борбата с организираната престъпност, върховенството на закона, “което означава укрепване на независимостта на съдебната система", но също и създаване на жизнеспособна среда за обществото, за функционирането на демократичните институции. Той добави, че е нужно да бъде насърчен медийният плурализъм, а журналистите да могат да работят без пречки пред работата им.
Посланикът на ЕС каза още, че след руската агресия срещу Украйна външната политика е “станала изключително важна тема” и Сърбия трябва да положи повече усилия, за да хармонизира външната си политика с тази на евросъюза, тъй като това е задължение, произтичащо от преговорната рамка за членство в ЕС на страната кандидат.
"За съжаление виждаме, че това хармонизиране не е толкова добро, колкото бихме искали да бъде", каза Емануеле Жофре.
Сърбия многократно е осъждала в ООН и други международни форуми нахлуването на Русия в Украйна, но не е въвела санкции срещу Москва. 
"Мисля, че трябва да помним, че Сърбия ясно посочва, че членството в ЕС е нейна стратегическа цел," допълни европейският дипломат. 
По думите му обаче е важно да се види реален ангажимент от страна на Белград, за да може на Сърбия да се гледа като на искрен и ценен партньор в ЕС по отношение на външната политика на евросъюза.
Емануеле Жофре подчерта, че Белград трябва да изпълни ангажиментите по споразуменията за нормализиране на отношенията с Косово. 
"Нормализация (на отношенията – бел.ред.). Това е, по което работим и това ще определи скоростта на напредъка, наред с докладите за осъществяване на необходимите реформи," каза Емануеле Жофре.
Сърбия не признава обявената през 2008 година независимост на някогашната си област Косово. Прищина и Белград водят диалог за нормализиране на отношенията си с посредничеството на ЕС. През февруари миналата година в Брюксел двете страни постигнаха споразумение в тази насока, а след това в Охрид и анекс за прилагането му. Сред постигнатите договорености още през април 2013 година е Косово да създаде Съюз на сръбските общини, т.е. да даде по-голяма автономия на областите в страната, където сърбите са мнозинството. Сърбия обеща по-късно да не блокира членството на Косово в международни организации.
“За съжаление, няма голям напредък в изпълнението на споразумението от Охрид, както и на преди постигнатите споразумения. Това е реалността, пред която сме изправени. Охридското споразумение обаче стана неразделна част от европейския път на страната. И сега ангажиментите, които Сърбия пое, са включени в преговорната глава 35,” каза Емануеле Жофре.
Коментирайки провелия се този месец Общосръбски събор в Белград, на който присъства и президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик, европейският дипломат каза, че териториалната цялост, суверенитетът, конституционният ред и международната правосубектност на Босна и Херцеговина не могат да бъдат подкопавани.
"Всяко действие срещу тези принципи може да доведе до много сериозни последици," предупреди посланикът на ЕС.
Той подчерта, че лидерите в региона трябва да се съсредоточат върху добросъседските отношения, върху укрепването на регионалното сътрудничество. 
Това е пътят към влизане в ЕС, добави той.
Посланик Жофре изрази убеденост, че има силна воля в европейските столици и в институциите на ЕС наистина да бъде ускорен процесът на разширяване.