Българите и румънците да се оглеждаме едни в други, каза писателката Йоанна Елми на Международния панаир на книгата в Букурещ

Писателката Йоанна Елми гостува на Международния панаир на книгата "Букфест" в Букурещ и представи дебютния си роман „Направени от вина“ в превод на румънски език. В началото на събитието, което протече при изключителен интерес, тя разказа на публиката две истории, свързани с Румъния. Сънародничката ни сподели, че е прекарала голяма част от детството си в Лом, от другата страна на Дунава.
„Растях в едно село с дядо ми, който не понасяше да няма шум около него. Пускаше радиото, което не ловеше български радиа, ловеше румънски. А баба ми копнееше за спокойствие и за мълчание. И му казваше: „Нормален ли си, спри го и без това нищо не разбираш“. А той я поглеждаше  с презрение и отговаряше: „Разбирам всичко“. Така че от думите, които чух за романа, ние сме се разбрали, разбрали сме всичко“, каза Йоанна Елми.
Тя коментира още, че всеки път, когато в Румъния има продемократичен протест или се случва нещо хубаво, българите коментират и казват: „Е, кога ще ги стигнем румънците“.
„И е хубаво да чуеш и румънците да казват: „Е, кога ще ги стигнем българите“. И може би поуката е да се оглеждаме едни в други и да се учим едни от други. Защото в тази заедност и споделеност на опита ни явно сме по-силни и имаме за какво да си говорим“, подчерта писателката.
В отговор на въпрос на модератора Анда Доча тя разкри, че причините за създаването на дебютния й роман „Направени от вина“ са две.
„Аз пиша, защото се страхувам, че ще забравя. Защото осъзнавам много силно, в костите си, че животът е едно постепенно изчезване и това ужасно ме плаши. И защото обичам да доизмислям живота и да си представям какво би било, ако... Но по-голямата причина беше, че съвсем семпло казано исках да разкажа историята на поколението си, такава, каквато аз си я представях. Но и да му разкажа една история, която се забравя и така и не влезе в учебниците ни. И такава грандиозна, почти арогантна цел може да има само някой на 20 години и ...“, обясни Йоанна Елми.
В хода на събитието тя изрази мнение, че колективно българите, а и румънците, са обсебени от идеята за заминаването и за връщането.
„Това включва теоретизирането на това, че България можеше да е друга, ако толкова хора не бяха заминали навън. И до днес заминалите се употребяват политически и постоянно се обсъжда дали имат право да бъдат част от България или не“, допълни авторката.
По думите й човек може да емигрира хиляда пъти, дори без да е напускал собственото си село, и може да бъде чудовищно провинциален, дори да е обиколил целия свят.
„Бях удивена, че човек на половината на моите години, може да пише толкова дълбоко. И това живо писане заслужаваше да бъде предадено на румънски“, каза на свой ред преводачката на романа Мариана Манджуля Жатоп. Тя сподели на публиката, че е обиколила света и по-специално Америка, докато е превеждала романа на Йоанна Елми, тъй като е четяла в интернет за различните места и обекти от книгата.
„Авторите не благодарят достатъчно на преводачите си. Добрият преводач в известен смисъл прерисува една картина. Но трябва да я прерисува с цветове и краски, които не съществуват за автора. Една картина от друг свят“, обърна се към Жатоп Елми.
Попитана къде се чувства повече у дома, Йоанна Елми отговори: „Вкъщи е езикът, който говорим. Вкъщи е където говорим български или румънски. Какво може да вземе човека със себе си освен езика си? Почти нищо. Другото вкъщи са хората, които обичаме. Аз лично се чувствам вкъщи в планината. Особено в Северозападния Балкан. Засега“.
В събитието участваха още писателките и журналистки Вероника Никулеску, Алина Пуркару и Михаела Паску-Оглинда, както и Дан Кроитору - член на борда на Асоциацията на издателите, който за пореден път подчерта, че България е направила много повече за промотирането на румънската литература и за превеждането и публикуването на румънски автори в България, отколкото Румъния за българските и изрази надежда това да се промени.
Йоанна Елми също така раздаде автографи на щанда на България.