Българите купуват в Гърция недвижими имоти, гърците в България – гориво, а разликата в цените между двете страни намалява, пише гръцки вестник


Нова реалност се наблюдава по гръцко-българската граница след влизането на България в еврозоната, където местните жители установяват, че „ножицата“ в цените между двете страни се затваря и разликите не са толкова големи, колкото в миналото, пише гръцкият вестник „Прото тема“ в репортаж в електронното си издание.
„Три месеца след официалното присъединяване на България към еврозоната гърците вече виждат българите да преминават в Гърция за евтини покупки, доколкото са отбелязали съществено подобрение на доходите си. (Те) идват за разходки и екскурзии или просто за похапване в гръцките таверни, като същевременно инвестират на пазара на недвижими имоти“, пише гръцкото издание.
Пред вестника кметът на гръцката община Синдики (с център Сидирокастро край границата с България) Йоргос Тациос казва, че посоката на потоците през границата се е променила. „С влизането на България в Шенген изчезнаха големите опашки и чакането на (граничния преход Кулата-)Промахон. (…) Българи с добри доходи идват все повече. Евтиният пазар за нас, гърците, се загуби, вече има стоки, които са по-скъпи в България. Там, освен преминаването към еврото, се увеличиха и заплатите, а данъчното облагане е по-ниско. (…) В същото време гърците преминават границата и на двайсет метра има бензиностанция: пълнят догоре резервоара и бързо се връщат.“
Пред „Прото тема“ българската журналистка Десислава Колева казва, че преминаването на България към еврото е имало ограничено влияние върху цените, а увеличенията се наблюдават предимно в сектора на услугите. Изводите ѝ се потвърждават и от доклада на Европейската централна банка, публикуван през миналата седмица. „Вярно е, че цените на услугите се покачиха, цената на горивата също се увеличи напоследък, но това е следствие от войната, а не на смяната на валутата“, казва Колева.
Същевременно председателят на Търговско-промишлената палата на гръцката териториална единица Родопи Николаос Ангелидис наблюдава, че „ножицата“ на цените между двете страни се затваря. „От години мнозина от (префектура) Родопи ходеха до близки градове в България като Кирково или Кърджали за стоки от първа необходимост, горива, цигари, напитки. Постепенно (там) цените достигат нашите с изключение на горивата. Така тази загуба на капитали (за Гърция) се ограничава“, казва той и добавя, че в България сивата икономика е систематично преследвана, а заплатите са се увеличили. „Вече (българите) могат и купуват, непрекъснато инвестират в недвижими имоти, особено по крайбрежието. Потокът вече не е от гърците към пазарите на България, а от българите към гръцките пазари. Особено в сферата на туризма и на съответните инвестиции „добрият имот“ е Гърция“, казва той.
От своя страна кметът на община Синдики Йоргос Тациос отбелязва, че гръцките продукти се радват на особена почит от страна на българите. „Смятат, че каквото е гръцко е добро и със сигурност по-добро от съответния техен продукт. Обичат гръцката музика, познават всички гръцки музиканти, докато същото не се случва с нас. Дори магазините за плодове и зеленчуци (в България) се снабдяват от централния пазар в Солун, за да напишат на табелите, че продават гръцки плодове и зеленчуци, които дори са по-евтини, отколкото в България“, казва той.
Все пак по данни на онлайн платформата Numbeo, цитирани от „Прото тема“, цената на живота в България остава с около 22 процента по-ниска, отколкото в Гърция, а ресторантите са до 26 процента по-евтини.
За гръцките потребители, които пътуват до български градове като Сандански, традиционен „евтин“ пазар за тях, печалбата от горивата е до 32 евро за резервоар от 50 литра, а заведенията за хранене, кафето, напитките, хотелите и спа услугите са значително по-евтини в сравнение с Гърция.
Печалбата е по-малка при основните храни, препаратите за почистване и опакованите стоки, а сходни или дори по-ниски са цените в Гърция на сезонните плодове и зеленчуци, както и на собствените брандове на веригите супермаркети. 
„Прото тема“ публикува и таблица със сравнение на цените в София и в Солун по данни на Numbeo. Според тях хранене в евтин ресторант в Солун струва около 15 евро, а в София – около 11. Обяд за двама в заведение от среден клас обаче и в двата града излиза около 50 евро. В българската столица остават по-евтини продукти като безалкохолни напитки (1,90 спрямо 2,44 евро в Солун), капучино (2,65 спрямо 3,97 евро) и бира (3 спрямо 5 евро). По-разнопосочна е картината обаче в супермаркетите. По-евтин в София е хлябът (1,23 спрямо 1,25 евро), яйцата (3,37 спрямо 4,31 евро в Солун за 12 броя) и пилешкото филе (7,49 спрямо 9,77 евро). Обратно стоят нещата при млякото, което е по-евтино в Солун – 1,49 евро за литър при 1,69 в българската столица.
Много по-евтин е бързият интернет в София – 12,22 евро при 26,80 евро във втория по големина гръцки град за месец. В българската столица по-евтино е и отоплението – средно 138,34 евро за апартамент от 85 кв.м. при 189,53 в Солун. Наемите в София обаче са значително по-високи – 669 евро на месец за двустаен апартамент в централен квартал при 548 за подобен имот в Солун.
България все пак остава най-евтината страна в ЕС, като през 2024 г. цените са били на равнище от 60,5 процента от средното европейско, докато в Гърция – от 83,6 процента, пише вестникът.

Белград

Русия и Сърбия приеха програма за икономическо сътрудничество до 2031 година в множество области

Русия и Сърбия подписаха програма за икономическо сътрудничество до 2031 г. в областите на енергетиката, транспорта, селското стопанство, космоса и...

Букурещ

Румъния екстрадира в Молдова бивш заместник-директор на молдовската разузнавателна служба, осъден в Кишинев за шпионаж

Бившият заместник-директор на молдовската разузнавателна служба Александру Балан, който беше арестуван миналата година в Румъния по обвинения в шпионаж, беше...

Анкара

Турски вестник анализира изборния резултат у нас и възможните му отражения върху Турция

"Докъде ще стигне вятърът на промяната при съседите?", пита в заглавие турският в. "Йени месаж" в публикация, посветена на изборната...

Тирана

АТА: Туризмът в Албания през март се е увеличил с 11 процента, тъй като кризата в Близкия изток пренасочва посетителите

Албания е регистрирала над 600 000 чуждестранни посетители през март, което представлява увеличение от 10,8 на сто на годишна база,...

Никозия

КНА: Президентът на Кипър и ръководители на европейски институции подписаха пътна карта за задълбочаване на единния пазар

С подписването на пътната карта „Една Европа – един пазар“ беше отбелязан съвместният ангажимент на европейските институции да задълбочат единния...

Загреб

Газопроводът "Южен интерконектор" е ключов за енергийната сигурност на Хърватия и Босна и Херцеговина, каза хърватският вицепрезидент Бранко Бачич

Хърватското правителство подкрепя силно проекта за газопровод "Южен интерконектор" с Босна и Херцеговина, като го определя като стратегически важен за...