„През последните години българската литература става все по-видима и търсена, все повече врати се отварят за нея, тя прониква с все по-голяма сила в европейското пространство. Много европейски критици смятат, че вълната от автори от Централна и Югоизточна Европа е наистина силна и интересна“, споделя Господинов.
В отговор на въпрос на журналиста Виктор Кобуз той засяга и темата за комунизма.
„Това, което наистина ме интересува, е начинът, по който подобни тоталитарни идеологии унищожават човешкия живот: как човек оцелява, как успява да се запази и да защити своята човечност. В този смисъл ние, източноевропейците, може би бяхме ударени по-силно от съдбата, отколкото западняците през втората половина на 20-ти век. Имаме опита да оцелеем в крайностите на тоталитарния живот. И това, което започва да се оформя днес, наподобява в много отношения онзи период. Диктатори, малки и големи, отново се опитват да ни върнат назад. Може би точно затова нашите книги се четат в чужбина като предвестници на време, което може да дойде“, отбелязва Господинов.
Според него състояния като свобода и несигурност, безкрайна уязвимост и смелост са дълбоко свързани.
„Такава е и готовността да държиш сърцето си отворено за всичко, което боли“, твърди най-превежданият български писател зад граница.
Носителят на международната награда "Букър" споделя, че никога не се е интересувал от това да изумява читателите със свободни игри на въображението.
„Искам да мога да говоря с тях дори сред дестабилизацията на днешния свят. Нека се смеем заедно, ако все още е възможно. Нека търсим заедно изгубения смисъл. Всяка истинска книга разбива конвенциите“, убеден е писателят.
Запитан за текстовата архитектура на книгите си, Господинов обяснява, че се опитва да изгради лабиринтите и убежищата на миналото не в пространството, а във времето.
„Невидимата архитектура на миналото и настоящето, тайните коридори между тях, неочакваните срещи с нещо, което би принадлежало на друго време – всичко това ме кара да строя своите „къщи“ върху подвижните пясъци на различни епохи“, коментира писателят.
На въпрос дали изкуственият интелект е инструмент и тема, която писателите трябва да прегърнат, отхвърлят или игнорират, Господинов отговаря:
„Все още вярвам, може би наивно, че изкуственият интелект не може да напише моите романи, нито тези на Олга Токарчук или Мирча Картареску. Защото великите книги надхвърлят простата логика на алгоритмите. В тези книги има сърце, грешка, лудост и емпатия. Доколкото знам, изкуственият интелект все още не използва емпатия“.
Миналата седмица България беше почетен гост на Международния панаир на книгата в Букурещ. В рамките на литературното събитие Георги Господинов се срещна виртуално с румънската публика. Страната ни беше представена от общо 14 писатели.