Български дипломати и представители на българската общност в Скопие поднесоха цветя на гроба на Борис Дрангов

Дипломати от българското посолство в Република Северна Македония, представители на Българския културно-информационен център и на българската общност в страната поднесоха днес цветя на гроба на Борис Дрангов на градските гробища в Бутел в Скопие по повод Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България.
"Дойдохме тук, защото денят е на Ботев и падналите за свободата на България. Дойдохме, защото Ботев няма гроб, но част от падналите за свободата на България имат гробове. Дойдохме, за да кажем, че помним и героите не са забравени, че пантеона на падналите за свободата на България е голям. Дойдохме, защото думите на Дрангов са по ботевски", посочи пред гроба на полковник Дрангов посланикът на страната ни в Република Северна Македония Ангел Ангелов. Той цитира писмо на Дрангов до съпругата му, след като напуска военната си служба по време на Илинденско-преображенското въстание и заедно с други офицери заминава за Македония: "В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина, по-горе от нашите лични блага”.
По-рано днес дипломати от посолството на България в Република Северна Македония, представители на Българския културно-информационен център в страната и на българската общност в Северна Македония поставиха цветя и на барелефа на Ботев на сградата на българското посолство в Скопие.
Борис Дрангов е роден в Скопие през 1872 година. Учи във Военното училище в София, но по време на Илинденско - Преображенското въстание (1903) напуска военната служба и заедно с други офицери заминава за Македония. Завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, а през 1910 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по тактика във Военното училище в София. През Балканската война е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. Печели победи при Гечкинли, Чаталджа, Одрин, Селиолу, Ескиполос и Петра. Награден е с орден „За храброст“ IV степен. През Междусъюзническата война се сражава при връх Бубляк. През Първата световна война като командир на полк участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. През 1916 г. Дрангов е началник щаб на 1-ва пехотна дивизия и близо 6 месеца е по бойните полета на Добруджа. През 1917 г. като командир на 9 пехотен пловдивски полк отбранява участъка от кота 1050 в битката при завоя на река Черна (Южния фронт). Умира, след като е тежко ранен на 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел в околностите на котата, която днес носи неговото име. Последните му думи са „Колко много исках още да служа на България“. Погребан е в Скопие. Награден е с военен орден „За храброст“ III степен, а през 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник. Три населени места в България носят неговото име. Автор е на няколко книги, най-известната от които е “Помни войната! Съвети за строеви офицери". Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.