Човешките права на българите в Република Северна Македония да не се превръщат „в заложник на политически или административни процеси”, настояват в декларация сдружения на българите в страната от Кавадарци, Струга, Прилеп, Битоля, Охрид, Скопие.
„Не можем да приемем включването ни в конституцията на Република Северна Македония да се определя като „изнудване“, „диктат“ или „препятствие“ за европейското бъдеще на страната. Не можем да се съгласим и с идеята нашите права, наред с тези на другите части от народи, включени в конституцията, да бъдат подложени на „отложено действие“. Ние сме преживели достатъчно отлагания в борбата си за равноправие”, се казва в декларацията.
В нея от сдруженията припомнят, че преговорите между България и Северна Македония са приключили през 2022 година, поетите от Република Северна Македония ангажименти са ясно дефинирани и са част от преговорната рамка на страната и Северна Македония трябва да включи българите в страната в основния закон, за да започне реални преговори за членство в ЕС, които са в интерес на всички граждани.
„Компетентните български институции и политически представители многократно са заявявали, че България няма нови условия към Република Северна Македония, освен тези, вече включени в преговорната рамка. Именно затова смятаме, че въпросът за правата на българите тук (в Северна Македония) се използва за нова форма на стигматизация на нашата общност пред обществото, сякаш ние сме препятствието за европейското бъдеще на страната. Това не е вярно и никога не е било вярно. Ние, българите в Република Северна Македония, имаме ясна позиция, че нашата страна трябва да стане част от ЕС, както стана част от НАТО и да бъде майка на всички свои граждани, без значение от тяхната етническа принадлежност. Ние категорично отхвърляме какъвто и да било компромис с нашите човешки права”, се казва в декларацията, адресирана до президента на Северна Македония, до председателя на парламента и премиера на страната, до президента и премиера на България, както и до председателите на Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската комисия, до посланика на ЕС в Северна Македония и посланиците на държавите - членки на ЕС в Скопие, а също и до посланиците на САЩ, Великобритания и до ръководителя на мисията на ОССЕ в Северна Македония.