Българският посланик в Белград: Не е целесъобразно Сърбия да поставя срок за отваряне на клъстър 3

"Не е целесъобразно Сърбия да поставя краен срок за отваряне на клъстър 3 в преговорите за ЕС", каза българският посланик Петко Дойков в интервю за кореспондента на БТА в сръбската столица Белград. Българският дипломат допълни, че при изпълнението на условията по пътя към пълноправно членство в еврообщността Сърбия трябва да следва принципа на собствените заслуги.
Сърбия е кандидат член на ЕС от 2012 г., а от месеци не е отворила нито едни нов клъстър от преговорния процес. В началото на декември 2024 г. осем държави членки на ЕС, между които и България, блокираха отварянето на клъстър 3 за официален Белград, а сръбският президент Александър Вучич коментира, че ЕС наказва сърбите, защото не са "достатъчно послушни". Клъстър 3 включва общо 8 глави и е известен под името "Конкурентност и приобщаващ растеж" 
Освен за евроинтеграцията на Сърбия в интервюто Н. Пр. посланик Петко Дойков засегна и въпроси, свързани с дейността на българската мисия и приоритетите в българо-сръбските отношения през изтеклите над четирите години от мандата му в Белград.
ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА  НА СЪРБИЯ СРЕЩУ РЕФОРМИ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОЕТИТЕ АНГАЖИМЕНТИ  
Ключов елемент от позицията на България е, че напредъкът на Сърбия "по дългия и нелек път към пълноправно членство в ЕС следва да се основава на принципа на собствените заслуги в покриването на установените условия и изпълнението на поетите ангажименти", каза пред кореспондента на БТА в Белград българският посланик в Сърбия Петко Дойков.
"В този смисъл, не смятам за целесъобразно поставянето на краен срок за отварянето на клъстър 3 в преговорите със Сърбия", допълни Дойков в отговор на въпрос дали е реалистично до края на юли да бъде отворен клъстър 3, както наскоро обяви председателят на Народната Скупщина на Сърбия Ана Бърнабич.
Посланик Дойков напомни, че "освен необходимостта от изпълнение на критериите по конкретния клъстър, цялостният темп на присъединителния процес на Сърбия зависи от напредъка в ключови области като върховенство на правото, нормализация на отношенията с Косово, присъединяването към решения и позиции на ЕС по въпроси от Общата външна политика и политиката за сигурност".
"Успоредно с това, от наша гледна точка много още следва да бъде направено от сръбска страна за ефективното прилагане на конституционно гарантираните права на българското национално малцинство в Сърбия, придържането към добросъседските отношения и преодоляването на екологичните предизвикателства с трансграничен ефект", каза българският дипломат. 
"Ние многократно сме изразявали готовността си да проведем открит и добронамерен разговор със сръбските колеги по всички теми, по които сме идентифицирали недостатъчен напредък, и да намерим решение, особено що се касае до правата на нашето малцинство в областта на образованието, достъпа до медии и т.н"., добави Дойков.
"Не на последно място, гледаме с притеснение на засилващата се вътрешнополитическа конфронтация, включително ескалиращото напрежение между протестиращите и органите на реда, която рискува допълнително да забави хода на реформите", посочи българският посланик, подчертавайки, че "България последователно подкрепя разширяването на съюза с присъединяване на страни от региона на Западните Балкани".
АКЦЕНТЪТ  В ДВУСТРАННИТЕ ОТНОШЕНИЯ СА БЪЛГАРИТЕ В СЪРБИЯ 
В отговор на въпрос на кореспондента на БТА в Белград кои са акцентите в двустранните отношения между България и Сърбия посланик Дойков отговори, че централно място в тях заема "поддържането на активен политически диалог, развитието на практическото сътрудничество в областите от взаимен интерес, противопоставянето на антибългарската риторика в публичното пространство на Сърбия  и  активната ни политика за подпомагане и съхраняване на българското национално малцинство (БНМ) в Сърбия". 
В продължение на четири години България предостави финансиране за реализирането на редица проекти в Сърбия в рамките на програмата на българското правителство „Официална помощ за развитие“, като съгласувано с Министерството на външните работи в София посолството осигуряваше максимална видимост сред сръбското общество на резултатите от изпълнението на тези проекти, каза посланик Дойков.  От думите му стана ясно, че за същия период от време българската мисия в Белград е изпълнявала функциите на посолство за контакт на НАТО в Сърбия.
За последните повече от четири години съществен напредък в отношенията между двете страни бележи развитието на транспортните връзки - модернизацията на железопътната линия Ниш – Цариброд с изпълнител на проекта българска компания, а също така и изграждането и пускането в експлоатация на интерконекторната връзка за пренос на природен газ, каза посланикът.  А по официални данни двустранният стокообмен нараства в периода от 2020 г. до 2023 г., като нивото му през изминалата 2024 г. възлиза на около 2 млрд. евро. 
"Сериозен успех през 2024 г. бе завършването на пътя Звонци – Бабушница (Югоизточна Сърбия, б.ред.), договореността за което бе постигната в рамките на политическия диалог на най-високо ниво. Изграждането на последния участък от този път стана възможно включително и в резултат на проведените от мен редица срещи и разговори с представители на сръбската президентска администрация и изпълнителната власт в Бабушница", каза посланик Дойков. 
ПОДКРЕПА И ПРОЕКТИ ЗА БЪЛГАРСКОТО МАЛЦИНСТВО В СЪРБИЯ 
В отговор на въпрос на кореспондента на БТА в Белград какви инициативи бяха осъществени по отношение на БНМ в Сърбия, посланик Дойков каза, че "положението на българите в страната е един от приоритетите в работата на посолството".
"По време на пандемията от КОВИД-19 за представителите на нашето малцинство не бяха валидни наложените ограничения за преминаване през границата, а през 2022 г., с личните ми усилия бе възобновена практиката за прегледи във ВМА в София, която е съществувала преди", каза посланик Дойков.
За периода на повече от четири години бяха осъществени взаимни посещения на танцови фолклорни състави и театрални групи, екскурзии и детски лагери в България, каза още посланикът.
Българският дипломат специално отбеляза работата по успешното функциониране на неделните училища в Цариброд, Белград, Панчево, Иваново и Омолица, финансирани по Национална програма „Роден език и култура зад граница“ на българското министерство на образованието и науката.
„По моя инициатива и като част от усилията за възстановяването на обучението по български език под формата на извънкласни занимания през октомври 2023 г. в основно училище "Братство и единство" в село Бело Блато беше проведен открит урок по български език за учениците от български произход", каза посланикът. 
"Важен положителен момент за времето на моя мандат беше и сформирането през учебната 2023/2024 година на паралелка в ОУ  „Христо Ботев“ в Цариброд, в която учениците да се обучават изцяло на български език по сръбската образователна система. С тази паралелка след няколко десетилетия на прекъсване беше възстановено обучението на български език в това училище, а през  2024 г. проведох няколко срещи с учениците от тази паралелка и с техните родители и учители, с цел оказването на подкрепа паралелката да не бъде закрита", допълни Дойков.
Българският дипломат сподели, че през 2024 г. е провел поредица от срещи с представители на български организации и на официални сръбски институции, за да се ускори издаването на учебници по български език за учениците от българското национално малцинство с цел качествено образование на майчин език.
"Старал съм се в трудни за българите в Сърбия моменти да съм до тях и да защитя техните интереси. На 8 ноември 2023 г., след като бяха иззети 23 екземпляра от книгата "Елегия за Краището" на бившия генерален консул в Ниш Едвин Сугарев и бе образувано наказателно производство срещу председателя на КИЦ – Босилеград Иван Николов, на територията на Сърбия не бяха допуснати Едвин Сугарев и още трима български граждани. Аз присъствах на събитието в КИЦ – Босилеград и там книгата на Сугарев беше представена, независимо от предходните обстоятелства", каза посланик Дойков.
Българският дипломат разказа за друг случай през 2024 и 2025 година, когато е подпомогнал представителите на българското малцинство в Сърбия.
"Тогава бе осигурено запазването на дейността на двуезичния портал „ФАР“ и  медийното отразяване в интерес на българската национална общност в Сърбия", заключи посланик Дойков. 
БЪЛГАРСКИ ВИЗИТИ НА ВИСОКО НИВО В СЪРБИЯ 
От разговора с посланик Дойков стана ясно, че отношенията на високо ниво със Сърбия са били активни, "най-видимо в периода 2021-2023 г. , когато българският президент Румен Радев посети Цариброд и Ниш, съответно през май 2021 г. и декември 2023 г., а сръбският президент Александър Вучич посети България през октомври 2022 г. и февруари 2023 г. Тогава двамата държавни глави обсъдиха проблемите на БНМ в Сърбия и възможностите за разширяване на икономическото сътрудничество и за реализиране на общите инфраструктурни проекти в областта на транспорта и енергетиката, а тогавашният министър-председател Кирил Петков направи официално посещение в Белград през м. февруари 2022 г."
"Бих искал да изведа на преден план посещенията на вицепрезидента Илиана Йотова през май 2022 г. и на председателя на българския парламент Наталия Киселова през април 2025 г. в Босилеград, с които държавата ни ясно демонстрира специалното внимание, което отделяме на проблемите на БНМ в Сърбия", каза посланик Дойков и допълни, че общият брой на разменените визити надминава тридесет, припомняйки, че през 2024 и 2025 г. посещения в Белград и Босилеград направи и генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
"Като обобщение мога да кажа, че предизвикателства в българо-сръбските отношения на високо ниво има и ще има и занапред, но работата ни като дипломати е да намираме решения, а не просто да констатираме проблеми", подчерта в заключение посланик Дойков.