Близо три четвърти от гражданите на Косово подкрепят закриването на Специалния съд в Хага, сочи проучване

Общо 74 процента от косовските граждани подкрепят закриването на Специалния съд за Косово в Хага, а над 80 процента не смятат, че институцията притежава легитимността да се произнася „от името на народа на Косово", сочи проучване на Косовския център за изследвания на сигурността (QKSS), цитирано от в. „Газета Експрес“.
Проучването, проведено сред 1139 граждани във всички 38 общини на Косово, показва още, че 72,1 процента от анкетираните имат негативно отношение към Специалния съд в Хага, а 81,7 процента не приемат, че съдът притежава легитимността да говори „от името на народа на Косово“, отчита още проучването.
Данните сочат още, че 83,5 процента от анкетираните смятат за несправедливи произнесените от Съда присъди срещу четиримата бивши лидери на Армията за освобождение на Косово (АОК) Хашим Тачи, Якуп Красничи, Кадри Весели и Реджеп Селими. На 16 септември т.г. съдът осъди четиримата по обвинения във военни престъпления, извършени от тях по време на войната в Косово през 1998-1999 г., като Тачи и Красничи получиха по 25 години затвор, Весели – 18 години затвор, а Селими – 13 години затвор. Решението на съда предизвика остри политически реакции в Косово и Албания, както и продължителни протести в Прищина.
В анализа си към проучването Центърът отбелязва, че тези резултати „показват как разграничението между формалната легитимност и общественото приемане на правосъдието вече представлява конкретен и измерим проблем за Специалния съд".
В началото на октомври недоволството около присъдите срещу четиримата бивши лидери на АОК стана причина и за приемане на промени в косовския закон за Специалния съд за Косово и Службата на специалния прокурор в Хага от парламента на Косово. Промените, които силно ограничават юрисдикцията на Съда, намаляват максималните присъди и въвеждат възможност за президентско помилване, станаха причина за остри критики към косовските власти от страна на ЕС.
На този фон в средата на октомври от опозиционната Демократическа партия на Косово (ДПК / PDK) поискаха косовският президент Юстина Широка-Пуля да наложи вето на закона, за да може той да бъде прецизиран и приет наново. Косовският президент наложи вето на закона на 22 октомври, но по-късно стана ясно, че според косовското законодателство след налагането на подобна мярка засегнатият закон може да бъде прегласуван единствено в същия вид. Това стана причина за нови разногласия между косовските партии и за спорове относно това дали законът трябва да се гласува в същия вид и да бъде променен впоследствие, или да бъде отхвърлен и цялата законодателна инициатива да започне отначало. 
При така развилата се ситуация днес косовските депутати включиха повторното гласуване на закона като допълнителна точка в дневния си ред, а от ДПК призоваха депутатите в косовския парламент повторно да подкрепят закона, за да падне ветото върху него, и поеха ангажимент още в понеделник, 16 ноември, партията да внесе нова законодателна инициатива за корекции, която да бъде приета в двуседмичен срок.