Босна може да загуби над 100 милиона евро от Плана за растеж заради забавяне на реформите

Европейската комисия е информирала Съвета на министрите на Босна и Херцеговина, че средствата, отпуснати на страната по Плана за растеж на Западните Балкани, ще бъдат намалени с 10 процента, тоест със 108,5 милиона евро, заради забавяне на подаването на окончателната версия на плана за реформи, съобщава изданието "Сараево таймс".
Решението означава, че Босна и Херцеговина вече ще има на разположение 976,6 милиона евро от Регионалния фонд за растеж вместо първоначално планираните 1,085 милиарда евро.
В официално писмо, изпратено на 17 юли 2025 г. до председателя на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Боряна Крищо, еврокомисарят за разширяването на Марта Кос напомня, че Комисията вече е предупредила на 18 юни за необходимостта да бъде внесен планът за реформи не по-късно от срещата на лидерите от Западните Балкани, която се състоя на 1 юли в Скопие.
"Въпреки че приветствам факта, че преговорите в Босна и Херцеговина продължават, трябва да отбележа, че Комисията все още не е получила финализиран и одобрен план за реформи от Босна и Херцеговина", отбелязва Кос в писмото. "Затова със съжаление трябва да ви информирам, че Комисията може да задържи част от предварително планираната сума за Босна", добавя тя.
По думите ѝ ЕК няма друг избор освен да започне постепенно намаляване на средствата, както бе съобщено в предишното писмо. Всяко отлагане, което превишава т.нар. "гратисен период", автоматично води до намаляване на средствата, предупреждава еврокомисарят.
В края на писмото Марта Кос призовава босненските власти да подадат окончателна версия на плана за реформи без повече отлагане, така че Комисията да може да пристъпи към оценяването и одобряването му. Ако това не бъде направено до 30 септември 2025 г., ЕК ще приложи допълнително намаляване на средствата с още 10 процента.
"Сараево таймс" отбелязва, че окончателната версия на плана за реформи на Босна и Херцеговина, който се изисква за достъп до средствата по Плана за растеж, все още не е подадена, като основната причина за това се крие в дълбоките разногласия в управляващата коалиция, по-специално между Съюза на независимите социалдемократи (на босненския сръбски лидер Милорад Додик), Хърватската демократична общност на Босна и Херцеговина и партиите от "Тройката" (Социалдемократическа партия на Босна и Херцеговина, партия Народ и справедливост, Наша партия).
Съюзът на независимите социалдемократи (СНСД) отхвърля реформите, които предвиждат подсилване на държавните институции, Хърватската демократична общност на Босна и Херцеговина (ХДО на БиХ) обвързва всичко с изборния закон, а партиите от "Тройката" се опитват да балансират между изискваните реформи и запазването на коалицията, посочва изданието.
Най-голямото предизвикателство остава частта, отнасяща се до върховенството на закона, тъй като реформите в тази сфера засягат основите на политическия контрол върху съдебната система, коментира още босненската медия.