Босна трябва да инвестира 6,8 милиарда долара, за да се справи с последиците от климатичните промени според Световната банка


Босна и Херцеговина, която е изправена пред риск от наводнения, горски пожари и значително замърсяване на въздуха, трябва да инвестира 6,8 милиарда долара през следващото десетилетие, за да намали последиците от климатичните промени, сочи доклад на Световната банка, цитиран от Ройтерс.
Щетите, свързани с климата, особено наводненията като голяма природна опасност, биха могли да свият икономиката на Босна с до 14 процента до 2050 г., пише в доклада. Подчертава се, че необходимостта от базирани на природата решения като възстановяване на наводнени равнини и опазване на торфищата, които да укрепят устойчивостта и да стимулират икономическия растеж.
„Климатичните промени не са просто предизвикателство за околната среда, те са пряка заплаха за икономическата стабилност, общественото здраве и социалното добруване на Босна и Херцеговина“, посочи в изявление ръководителят на офиса на Световната банка за Босна Кристофър Шелдън.
Миналия месец наводнения засегнаха части от страната, като 27 души загинаха, къщи, ферми и транспортна инфраструктура бяха унищожени, а износът на компании бе силно засегнат. Наводненията от 2014 г. засегнаха 1 милион души и нанесоха щети, равняващи се на 15 процента от брутния вътрешен продукт.
Навременните инвестиции в климатичната адаптация и най-вече в инфраструктурата за превенция на наводненията може значително да защити икономиката на Босна, посочи банката.
Финансирането на приспособяването към климатичните промени на развиващите се страни, както и преходът им към по-чиста енергия, е фокусът на срещата на върха COP29 в Азербайджан, която се опитва да постигне съгласие относно нова цел за това колко пари трябва да бъдат осигурени.
Докладът на Световната банка подчерта също важността на зеления преход до 2050 г., включително постепенно премахване на  производството на енергията от въглища, увеличаване на възобновяемите енергийни източници като слънчева и вятърна енергия и подобряване на енергийната ефективност в различни сектори.
„Босна има нужда от 6,8 милиарда долара инвестиции за адаптиране, предимно през следващото десетилетие, което носи висока икономическа и социална възвръщаемост“, се отбелязва в доклада. Допълва се, че се очаква частният сектор да финансира голяма част от усилията за намаляване на въглеродния отпечатък, особено в транспорта, сградите и енергията. 
Босна произвежда около 60 на сто от електричеството си от електроцентрали на въглища, а останалата част от водни електроцентрали. Тя си е поставила цел възобновяема енергия  да достигне 46 процента от общото производство на енергия през 2030 г., но преходът е бавен.
Страната трябва да изгради силни институции и регулаторни рамки, за да гарантира ефективни и устойчиви действия в областта на климата, пише още в доклада.

Загреб

ХИНА: Хърватските авиолинии отчитат рекорден брой пътници, но цените на горивата ще се отразят на резултатите

Хърватските авиолинии (Croatia Airlines) са превозили над 405 000 пътници през първото тримесечие на годината, което е рекорден резултат в...

Подгорица

МИНА: Черногорското правителство прие бюджета за селското стопанство в размер на 77,3 милиона евро

Правителството на Черна гора прие тазгодишния бюджет за селско стопанство в размер на 77,3 милиона евро, от които 35,9 милиона...

Никозия

Кипър отпуска субсидии за до 80 процента от персонала в хотелите заради кризата в Близкия изток

Правителството на Кипър представи специален план за подкрепа на хотелиерския сектор с цел да смекчи икономическите последици от кризата в...

Тирана

Албания въвежда нов таван на цените на горивата

От днес в Албания се въвежда нов таван на цените на горивата, според който при търговия на дребно цената за...

Истанбул

От журналистите в Турция, притежаващи редовни акредитационни прескарти, няма да се изисква допълнително представяне на документ за самоличност

Служителите на реда в Турция вече няма да изискват допълнително документи за самоличност (постоянна или временна лична карта) от журналисти,...

Любляна

По-малките партии, влизащи в словенския парламент, се коалираха в трети блок

По-малките партии, влизащи в словенския парламент след изборите на 22 март, се коалираха, създавайки трети блок в противовес на двете...