Босненската Република Сръбска започна подготовка за предсрочни президентски избори

От днес започва регистрацията на партиите и независимите кандидати за предсрочните президентски избори в босненската Република Сръбска през ноември. Парламентът на населената предимно с босненски сърби част на Босна и Херцеговина прие вчера заключение, което дава възможност на всяка партия сама да решава дали да участва в тези избори, като на практика се отказа от обявения по-рано бойкот на вота, съобщават босненските медии.
Съгласно инструкциите, приети от Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина, подаването на заявленията за участие в изборите на партиите ще продължи до 29 септември, а коалициите ще имат тази възможност на 6 и 7 октомври.
Сертифицираните политически субекти могат да подадат заявления за кандидати за президент на Република Сръбска между 10 и 14 октомври.
Крайният срок за регистрация на нови избиратели, които гласуват извън Босна и Херцеговина, е 14 октомври до полунощ, уточнява босненската редакция на телевизия Ен1.
Предизборната кампания ще се проведе между 8 и 22 ноември, а предсрочните президентски избори в Република Сръбска ще се състоят на 23 ноември и ще струват около 3,3 милиона евро, като парите са осигурени от министерството на финансите на Босна и Херцеговина.
Политическата структура на Босна и Херцеговина е известна като една от най-сложните в света. Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в страната (1992-1995 г.), тя е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.
Република Сръбска е без президент от 18 август, когато Съдът на Босна и Херцеговина потвърди решението на ЦИК да прекрати мандата на Милорад Додик, след като той беше осъден за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в страната. Присъдата на Додик е една година затвор и забрана да заема държавни длъжности за шест години. Той откупи годината затвор, тъй като законът го разрешава.
Парламентът на Република Сръбска насрочи референдум за 25 октомври, на който гласоподавателите да бъдат попитани дали съдебното решение за отстраняване на Додик трябва да бъде спазено. 
Шестдесет и шест годишният Додик, известен с проруските си и националистически позиции, заема високи държавни длъжности от почти 30 години. Той спечели последните президентски избори в Република Сръбска през 2022 година. През последното десетилетие Додик се застъпва за отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина и обединението ѝ със Сърбия, отбелязва Ройтерс.
Освен че остана без президент, през август Република Сръбска остана и без премиер, тъй като Радован Вишкович подаде оставка от поста. В началото на септември Скупщината одобри новото правителство на федеративната единица.
ЦИК на Босна и Херцеговина насрочи през август изборите за президент на Република Сръбска, а управляващата коалиция в тази федеративна единица заяви, че няма да допусне провеждането им. 
Парламентът на Република Сръбска вчера обаче се отказа от бойкота на изборите, отбелязва Радио Свободна Европа. Скупщината прие заключение, с което призовава партиите в Република Сръбска самостоятелно да решат дали да участват в предсрочни президентски избори.
Това измени заключенията, приети на заседанието на 22 август, с които Додик беше призован да продължи да заема президентския пост и с които се отхвърляше възможността за провеждане на предсрочни избори, свикани от Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина.
От месеци, още преди обявяването на присъдата и насрочването на изборите, е известно, че опозицията в Република Сръбска смята да участва в предсрочните избори. Когато стана ясно, че изборите ще се проведат, опозиционната Сръбска демократична партия (СДС) заяви, че скоро ще вземе решение за името на своя кандидат, а останалата част от опозицията обяви подкрепата си за кандидата на СДС.
Съюзът на независимите социалдемократи (СНСД) на Додик и партиите, участващи с него в управляващата коалиция, винаги са твърдели, че няма да участват в изборите, но все пак може да се очаква кандидатурата им предвид вчерашните събития в Скупщината, отбелязва босненският информационен сайт Кликс.
В момента в общественото пространство се споменават две имена като потенциално значими кандидати – Любиша Петрович от СДС и Синиша Каран от СНСД.