Босненски съд нареди да бъде издадена международна заповед за арест срещу Милорад Додик

Босненски съд разпореди да бъде издадена международна заповед за арест на президента на Република Сръбска Милорад Додик и председателя на парламента на полуавтономната босненска област Ненад Стевандич, съобщиха босненски медии.
„Издаването на заповед за арест е от компетенциите на Националното централно бюро на Интерпол“,  потвърди днес съдът на Босна и Херцеговина пред Радио Свободна Европа.
Съдът уточни, че издаването на международна заповед за арест е поискала вчера прокуратурата на Босна и Херцеговина, която обвинява Додик и Стевандич, както и премиера на Република Сръбска Радован Вишкович „и други лица“, в подкопаване на конституционния ред на страната.
Като основание за издаване на заповедта за арест босненската прокуратура посочва, че Додик и Стевандич, „използвайки високопоставените си позиции в Република Сръбска, са избегнали законовите процедури за граничен контрол, преминали са държавната граница и са напуснали Босна и Херцеговина“.
Съдът на Босна и Херцеговина заяви, че заподозреният Додик в момента е в Израел, а заподозреният Стевандич, избягвайки законово предвидените проверки, дори се е върнал в Босна и Херцеговина на 18 март 2025 г. от Сърбия.
Додик, Вишкович и Стевандич са заподозрени в подкопаване на конституционния ред и за тях е издадена централна заповед за арест в рамките на Босна и Херцеговина, въз основа на която всяка от 16-те полицейски агенции в Босна и Херцеговина трябва да ги арестува.
На 26 февруари Милорад Додик бе осъден от босненски съд на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.