Босненският конституционен съд спря прилагането на спорни закони в Република Сръбска

Конституционният съд на Босна и Херцеговина прие временна мярка и спря прилагането на законите, приети тази седмица от босненската Република Сръбска, с които се забранява работата на босненския съд, прокуратура, Държавната агенция за разследване и защита (СИПА) и Висшия съдебен и прокурорски съвет (ВСТС) на територията на Република Сръбска, съобщи Радио Свободна Европа.
Представителят на бошняците в Председателството Денис Бечирович, председателстващият държавната Камара на представителите Денис Звиздич и членът на колегията на Камарата на народите Кемал Адемович подадоха вчера жалба срещу спорните закони, подписани преди това от президента на Република Сръбска Милорад Додик.
Босненският съд, прокуратурата, както и СИПА, са формирани на основата на закони, приети в парламента на Босна и Херцеговина и потвърдени в държавната Камара на народите. Според босненската конституция те могат да бъдат премахнати единствено с решение на босненския парламент, отбелязва Радио Свободна Европа.
Парламентът на Република Сръбска прие на 27 февруари законите, след като преди това Додик бе осъден от босненски съд на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит.
Конституционният съд на Босна и Херцеговина също така издаде днес временна мярка за неприлагане на Закона за специалния регистър и прозрачността на работата на организациите с нестопанска цел. Искането е внесено от Кемал Адемович, заместник-председател на Камарата на народите на парламента на Босна и Херцеговина. Този закон, приет от парламента на Република Сръбска, въвежда строг контрол върху работата на гражданския сектор в Република Сръбска и следва модел на руското законодателство.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на бойната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете автономни части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Дейтънското споразумение дава широки правомощия на върховния представител на международната общност, включително да налага закони, да назначава и уволнява държавни служители и др.