Политическите лидери на босненските сърби, които бяха против независимостта на Босна от Югославия, за която настояваха босненските мюсюлмани и хървати, когато федерацията започна да се разпада в началото на 90-те години, провъзгласиха своята република – Република Сръбска – на 9 януари 1992 г. Три месеца по-късно в Босна избухна междуетническа война, която отне живота на 100 000 жертви.
След войната от 1992-1995 г. Босна и Херцеговина бе разделена по етническа линия на две полуавтономни съставни части – Република Сръбска, населена предимно с православни християни и Федерация Босна и Херцеговина, съставена предимно от мюсюлмани бошняци и хървати католици.
През 2015 г. Конституционният съд на Босна постанови, че празникът 9 януари е дискриминационен спрямо босненските мюсюлмани и хърватите в страната.
„Нямаме намерение да обиждаме никого, това не е каприз“, каза Додик пред Франс прес вчера. „Просто имаме право да отбелязваме деня, който считаме за наш празник. Република Сръбска показа през годините, че може да функционира и да съществува сама“.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) предупреди в изявление миналата седмица, че честването на „Деня на Република Сръбска“ „пряко противоречи на конституциите както на Босна и Херцеговина, така и на Република Сръбска“. ОССЕ определи събитието, отбелязвано всяка година от босненските сръбски лидери с голяма помпозност като „акт на дискриминация“.
Двете босненски съставни части са свързани от слаби централни институции. Близо една трета от 3,5-милионното население на Босна живее в Република Сръбска, чиято територия съставлява почти половината от балканската страна.
Додик беше сред 83-мата етнически сръбски депутати, които решиха да създадат Република Сръбска. Той доминира босненско-сръбската политика от 2006 г. насам, като не зачита много решенията, взети от централните институции в Босна, както и не признава авторитета на конституционния съд на страната.
През последните месеци той обяви, че Република Сръбска е на път да организира собствени избори и да поеме контрола над държавната собственост на нейна територия. Той заяви също, че Босна се движи към „мирна раздяла“.
Додик, съюзник на Кремъл, хвърли обиди и към посланика на САЩ в Сараево Майкъл Мърфи и върховния представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит, който е натоварен с ролята на наблюдател на гражданските аспекти на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната от 1992-1995 г. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди през ноември за „отцепническата и разделяща реторика“ и „злонамерената“ намеса на Русия в Босна.
Додик, който е под санкциите на САЩ, е близък съюзник и на сръбския президент Александър Вучич. Той застана до Вучич, когато сръбският лидер обяви победата на партията си на предсрочните парламентарни избори в Сърбия през декември, които бяха оспорвани от представители на опозицията.
Сърбия подкрепя „териториалната цялост на Босна и Херцеговина“, но също така „категорично се противопоставя на всякакво унижение на Република Сръбска“, каза Вучич вчера в поздравително послание до Додик за празника на Република Сръбска.
„Знам, че ще направите всичко по силите си, за да запазите регионалната стабилност, тъй като това е във висшия интерес на нашия сръбски народ“, отбеляза сръбският президент.
Междувременно американските специални части и босненската армия проведоха двустранно учение въздух-земя вчера. То „демонстрира ангажимента на Съединените щати за гарантиране на териториалната цялост на Босна и Херцеговина пред заплахата от антидейтънска и отцепническа дейност“, написаха от посолството на САЩ в Сараево в социалната мрежа Екс (бившата Туитър).
Днес ще се проведе полицейски парад в столицата на Република Сръбска Баня Лука, придружен с речи, а по-късно и с фойерверки в няколко града на територията на съставната част, както и в сръбската столица Белград.
Превод: Симона-Алекс Михалева