Броят на жените, които напускат пазара на труда в Турция по семейни причини, е нараснал с над 80 процента за пет години, сочат данни

Броят на жените в Турция, които са напуснали пазара на труда в Турция по семейни причини, е нараснал с 81,5 процента през последните пет години, сочат данни на Турския статистически институт (ТЮРКСТАТ), цитирани от сайта "Търкиш минит". 
Според данните на ТЮРКСТАТ за третото тримесечие на 2025 г. броят на жените, които са извън пазара на труда в страната, е 21,19 милиона души, което е с 295 000 жени повече спрямо същия период на миналата година. Според предоставените данни 39,5 процента от незаетите жени в страната са посочили, че не работят заради образование, пенсиониране или по здравословни причини, докато 44,7 процента са посочили, че основната причина за това са домакински задължения или семейни ограничения. 
Според официалната статистика през 2025 г. 3,95 милиона жени са класифицирани като неработещи поради семейни и лични причини – близо двоен ръст спрямо отчетените през 2021 г. 2,18 милиона жени, спадащи към тази категория.
Правозащитни организации от страната посочват, че този ръст показва как неплатените грижи у дома "изтласкват" жените от това да заемат работни места, като предупреждават, че "тежестта на грижите пада почти изцяло върху жените". 
Според статистиката през третото тримесечие на 2025 г. 540 000 жени от Турция са напуснали последната си работа заради грижи за деца или възрастни хора, докато броят на мъжете, които са направили същото е 33 000 души. През третото тримесечие на 2025 г. индексът на безработица в Турция е 8,5 процента. В същото време индексът на заетост сред мъжете е 66,2 процента, а сред жените – 32,1 процента, сочат още данните.
Турското правителство обяви 2025 г. за Година на семейството, заради което започна различни инициативи за насърчаване на традиционните семейни ценности и стимулиране на младите семейства в страната.  
Активисти за правата на жените обаче посочват, че инициативата засилва представата, че турските жени са длъжни да поставят грижата за семейството на първо място, вместо да им предоставя възможности за социална подкрепа.