Буяр Османи: С преговорната рамка на Северна Македония затворихме темата за езика, Мицковски го отвори за политически дивиденти

С „отварянето” на въпроса за езика, чрез доклада на Европейския съюз за напредъка на Република Северна Македония правителството на страната е пропиляло „най-големият преговарящ капитал”, смята бившият министър на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи. Според него опитите за налагане на темата за езика в ЕП са вредни за националните интереси на страната и са били „политически инструментализирани за политически дивиденти” от правителството на ВМРО-ДПМНЕ.
В интервю за предаването „360 градуса” по МРТ 1 Османи заяви, че евентуалното заличаване на езиковите препратки от доклада на Томас Вайц за напредъка на Северна Македония „не представлява фундаментален проблем, защото този орган няма правно обвързваща роля”.
Попитан за думите на Мицкоски, че „по талибански начин се изтрива македонската идентичност и македонският език от доклада на Европа”, обвинявайки за това Буяр Османи, бившият премиер Димитър Ковачевски  и бившият министър по европейските въпроси  Боян Маричич, Османи заяви, че „всяко второ изречение на премиера (на Северна Македония) е невярно” като фактология.
 Той заяви, че с премахването в преговорната рамка на Северна Македония на формулировката, свързана с езиците на които е подписан Договора за приятелство и добросъседство с България „съгласно конституцията” е  „исторически пробив”, направен от правителството на Димитър Ковачевски. 
„Трябва да се каже, че пробивът по отношение на квалификацията на езика, след 30 години, в преговорната рамка - най-важният документ, конституцията на отношенията с ЕС и с подкрепата на Република България, да се посочи „македонски език“ беше направен в този период“, заяви Османи.
На репликата, че България е направила едностранна декларация по отношение на  македонския език, Османи заяви, че това е за вътрешна употреба и няма правна тежест.
„Според международното право правната тежест е, че Република България гласува за преговорната рамка. Република България позволи споразумението с „Фронтекс“ да бъде подписано с новата формулировка, а не с формулировката от Договора (за приятелство и добросъседство) от 2017 г. и декларацията (между правителствата на Иван Костов и Любчо Георгиевски) от 1999 г. Така че, ако погледнем хронологично въпроса, единственият положителен пробив по езиковия въпрос е направен тогава, с преговорната рамка. И те (правителството на Християн Мицкоски) успяха за 10 месеца, в опит да задоволят своето популистко и националистическо его да върнат темата, заради някакви политически дивиденти. От първия ден казах, че това е грешка. Оставете езика, този въпрос е затворен“, казва бившият министър на външните работи на Северна Македония.
На критиките от страна на ВМРО-ДПМНЕ за присъствието на договорите с Гърция и България в преговорната рамка Османи заяви, че двата договора са присъствали в предложенията и на Португалия и на Германия, които са били приемливи за Северна Македония.