Представители на десни и десноцентристки партии в Румъния предприеха през последните дни различни стъпки, които показват търсене на единство в десния политически спектър на фона на предричаната от социологическите анкети победа на лявоцентристката Социалдемократическа партия на президентските и парламентарните избори.
Румънците ще гласуват три недели подред: на 24 ноември на първи тур на президентски избори, на 1 декември – на парламентарни избори и на 8 декември – на втори тур от президентските избори, който не се поставя под съмнение, тъй като няма шансове някой от 14-те кандидати да спечели над 50 процента от гласовете още тази неделя. За първи път от 20 години президентските и парламентарните избори се падат в една и съща година.
Десните и десноцентристките партии в Румъния се явяват отделно на парламентарните избори и са излъчили отделни кандидати за президентския вот. След като допитванията за електоралните намерения показаха, че Социалдемократическата партия на Марчел Чолаку е фаворит за спечелването и на двата вида избори, сред някои от десните сили започнаха разговори за съвместни действия.
В понеделник лидерът на партия „Силата на десницата“ Лудовик Орбан обяви по време на предизборен дебат, че се оттегля от президентската надпревара и ще подкрепи кандидатката на дясноцентристката партия „Съюз за спасение на Румъния" Елена Ласкони. Орбан, който е бивш премиер на Румъния и бивш лидер на Национално-либералната партия, събираше едва един процент от намеренията за гласуване за първия тур на президентските избори, показа социологическо проучване на агенция ИНСКОП.
Настоящият лидер на Национално-либералната партия Николае Чука, който също е сред кандидатите за президент, коментира, че оттеглянето на Лудовик Орбан не носи никакви ползи за Елена Ласкони.
„Съвсем естествено беше да седнем на масата, да проведем диалог, а не да разделяме толкова много дясноцентристкия вот“, каза Николае Чука пред телевизия Диджи 24.
След новината за оттеглянето на Орбан в политическото пространство се заговори за „общ кандидат на десницата“.
По време на предизборната кампания представители на либералите предлагаха на Елена Ласкони от "Съюз за спасение на Румъния" да се оттегли, за да увеличи шансовете на десницата и в частност на Николае Чука. Ласкони отказа подобен ход и обвини Чука, че именно той се е противопоставил на идеята за независимо проучване на кандидатите, така че от редиците на десницата да бъде избран онзи, който има най-големи шансове да победи Марчел Чолаку.
Проучванията на общественото мнение представят премиера и лидер на социалдемократите като фаворит в надпреварата с около 25 процента от гласовете. За влизане във втори тур се борят няколко кандидати, но с най-големи шансове, според проучванията, е лидерът на националистическата партия „Алианс за обединение на румънците“ Джордже Симион (около 20 процента подкрепа) и едва след тях се нареждат претенденти от десницата или независими кандидати.
На предизборна проява в неделя в Клуж-Напока Илие Боложан от Национално-либералната партия се обърна конкретно към Николае Чука, Мирча Джоана и Елена Ласкони с призив десницата да има общ кандидат на президентските избори „за да не се разпиляват гласовете за модернизацията на Румъния“, съобщиха местните медии.
Темата за „общ кандидат на десницата“ така се развихри, че в този контекст започна да се споменава и бившият заместник-генерален секретар на НАТО Мирча Джоана, който се кандидатира като независим. Джоана обаче е дългогодишен лидер на Социалдемократическата партия и е заемал редица държавни постове като представител на социалдемократите.
Запитан какво мисли по темата за „общ кандидат на десницата“, премиерът Марчел Чолаку каза, че най-много му допада вариантът за Мирча Джоана.
„Харесва ми този (вариант) с Джоана! Кандидатът на десницата Джоана! Обичам го! След като пет години беше председател на СДП и заемаше всякакви постове по предложение на СДП, той изведнъж стана десен кандидат“, коментира иронично Чолаку, цитиран от румънските медии.
Повод за ирония намери и соченият за най-вероятен съперник на Чолаку във втория тур - Джордже Симион.
След оттеглянето на Лудовик Орбан Джордже Симион коментира, че ще бъде добре от надпреварата да се откажат и други кухи кандидати, защото „няма да постигнат дори броя на подписите под внесените си кандидатури“, предаде Аджерпрес.
Всяка президентска кандидатура е съпроводена с най-малко 200 000 подписа, съгласно румънското изборно законодателство.
Лудовик Орбан изглежда обаче посветен на идеята за обединение в дясното и днес призова и Николае Чука да се оттегли в полза на Елена Ласкони, като предупреди, че оставането на Чука в надпреварата за президент може да доведе до катастрофа за Национално-либералната партия и за демокрацията, визирайки очертаващия се втори тур между Чолаку и националиста Симион.
Политическият анализатор Раду Магдин коментира, че резултатът от първия тур на президентските избори и преговорите за втория тур ще повлияят на динамиката и ще дадат силен сигнал и за парламентарните избори на 1 декември.
„Мисля, че динамиката на изборите ще бъде силно повлияна от първия тур на президентските избори. Гласоподавателите на кандидатите, които достигнат втори тур, може да са по-мотивирани да излязат да гласуват, за да изберат своите депутати, докато останалите гласоподаватели може да са разочаровани и да се откажат да отидат до урните. Но всичко зависи и от съюзите, които ще се формират след първия тур и които засягат не само резултата от президентските избори, но и бъдещата управляваща коалиция“, коментира Раду Магдин за Аджерпрес.
За парламентарните избори Социалдемократическата партия отново е начело в електоралните нагласи с около 31 процента, следвана от „Алианс за обединение на Румъния“ с около 20 на сто. Едва на трето място се нарежда дясноцентристката Национално-либерална партия с около 16 процента, според анкета на ИНСКОП.
На този фон новата партия "Справедливост и уважение в Европа за всички" (DREPT – на румънски абревиатурата означава „прав“, „десен“, „справедлив“) инициира вчера среща със „Съюз за спасение на Румъния“ на тема възможностите за съставяне на дясноцентристко парламентарно мнозинство след парламентарните избори, предаде Аджерпрес.
Опитите на десницата в Румъния за обединение и общ фронт срещу левите и левоцентристките партии обикновено се провалят или не просъществуват дълго.
Три десни партии, сред които „Съюз за спасение на Румъния“, се бяха обединили за съвместно участие на европейските и местните избори през юни т.г. под името „Алианс на обединената десница“. В него влязоха тогава партия Народно движение и "Силата на десницата".
Първоначалната идея бе „Алиансът на обединената десница“ да участва съвместно във всичките видове избори тази година. След слабото представяне през юни - 8,61 процента или три мандата в Европейския парламент, и само 28 кметски мандата и 6,28 процента от гласовете на местния вот, „Алиансът на обединената десница“ се разпадна.
Каталин Друла, който оглавяваше „Съюз за спасение на Румъния“, подаде оставка и за председател на дясноцентристката реформаторска партия бе избрана Елена Ласкони, която пое по друг курс.
След предишните парламентарни избори Национално-либералната партия, която е най-голямата в десния политически спектър, управляваше в коалиция със „Съюз за спасение на Румъния“ и Демократичния съюз на унгарците в Румъния. Тази коалиция се разпадна през 2021 г.
След това Национално-либералната партия влезе в „неестествен съюз“, както го нарекоха румънските медии, със Социалдемократическа партия. Николае Чука и Марчел Чолаку се договориха за ротация на поста министър-председател, която осъществиха успешно през юни 2023 г.